Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(продължава от предишния брой)

Всъщност този стих е даден от Рупа Госвами като че е изговорен от Шримати Радхарани. Този стих приличаше на копнежа между някои обикновени младеж и девойка, ала истинският му дълбок смисъл бе познат само на Сварупа Дамодара. Случайно една година Рупа Госвами също присъстваше там.” (Докато Махапрабху пеел този стих) Въпреки че значението на стиха бе познато само на Сварупа Дамодара, след като го чу от Шри Чайтаня Махапрабху, Рупа Госвами съчини друг стих, който описваше смисъла на оригиналния. Когато състави стиха, Рупа Госвами го записа на едно палмово листо и го сложи на покрива на тръстиковата колиба, в която живееше.” Много странно място за съхранение на една от прекрасните ти поетични творби – да я сложиш под покрива, всъщност на покрива. И то в дъждовния сезон! “След като съчини стиха и го постави на покрива на своята къща, Шрила Рупа Госвами отиде да се изкъпе в морето. Същевременно Чайтаня Махапрабху дойде у дома му да се срещне с него. За да избегнат неприятности, тримата велики личностиХаридаса Тхакура, Шрила Рупа Госвами и Шрила Санатана Госвамине влизаха в храма на Джаганнатх.” Те не искали да създават притеснения на местните свещенослужители, затова не влизали в храма. Всеки ден Шри Чайтаня Махапрабху имаше обичая да присъства на церемонията упала-бхога в храма на Джаганнатх и след това обикновено отиваше да посети тези три велики личности на път обратно за дома си. Ако някой от тримата не си бе вкъщи, Той се срещаше с останалите. Такава беше обичайната Му практика. Когато Шри Чайтаня Махапрабху отиде в жилището на Шрила Рупа Госвами, Той ненадейно видя палмовото листо на покрива и прочете стиха, съставен от него.” Сега разбирате защо Рупа Госвами бил сложил стиха на покрива. След като прочете стиха, Шри Чайтаня Махапрабху изпадна в екстатично настроение. Докато се намираше в това състояние, Шрила Рупа Госвами дойде и незабавно се просна на земята като пръчка. Когато Рупа Госвами се просна на земята, Шри Чайтаня Махапрабху стана и му зашлеви шамар. Сетне, като го прегърна в скута си, му заговори по следния начин. “Никой не знае значението на Моя стих,” каза Чайтаня Махапрабху. “Ти как си разбрал какво имам наум?” Казвайки това Бог Чайтаня Махапрабху обсипа Шрила Рупа Госвами с различни благословии, и като взе стиха, по-късно го показа на Сварупа Дамодара.”[1]

 

Просто се опитайте да си представите себе си в подобна ситуация. Чайтаня Махапрабху през цялото време рецитира някакъв много необикновен стих. Понякога Той пеел дори светски песни, но с много специален, дълбок смисъл. И тайното значение на този стих е скрито от останалите. Не щеш ли, идва Рупа Госвами и го записва на палмово листо. Ако имате късмета да идете във Вриндавана и да посетите Вриндаванския музей, там можете да видите палмовото листо с почерка на Рупа Госвами. Досущ като мънички перли по листа. Красота! В този музей има изложени различни ръкописи, но този е най-прекрасният.

И той скрива това листо на покрива. Тогава идва Махапрабху и казва: “Какво е това допълнително палмово листо тук? Я да видя!” И незабавно, само щом прочита стиха, Той изпада в екстаз. Кога вие, поети, ще постигнете подобен интензитет? Опитвате се да скриете някоя своя поетична творба, а Бог някак я намира и изпада в екстаз! Упражнявайте се повече, писатели!

Рупа Госвами го нямало и се върнал по-късно. А Махапрабху го очаквал, вцепенен от поемата. В съответствие с традицията, Рупа Госвами Му отдал пълен дандават. А какво получил в замяна? Силен шамар по лицето! Представете си себе си; отивате много смирено при своя духовен учител, и със сламка трева между зъбите му поднасяте пълни дандавати. И вместо да ви похвали за смирението ви, той ви зашлевява в лицето! Но дори и такова нещо да се случи, не се плашете, защото какво направил след това Чайтаня Махапрабху? Прегърнал го в скута си и му заговорил: “Как разбра мислите ми?!” и с тези думи го обсипал – както е казано – с различни, многообразни благословии. Това също показва, че ако веднъж смогнем да проумеем сърцето и намерението на своя духовен учител, различни благословии ще се излеят върху ни. Не само един тип, а различни!

(следва продължение)



[1] “Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.59-70



Leave a Reply