Sharanagati

“Последните дванадесет години на Бога бяха посветени просто на вкусване на забавленията на Кришна в раздяла вътре в сърцето Му. Потънал в настроението на разлъка, Бог Чайтаня Махапрабху изглеждаше сякаш обезумял денем и нощем. Понякога се смееше, а понякога плачеше; понякога танцуваше, а друг път пееше с голяма скръб. В такива моменти Шри Чайтаня Махапрабху отиваше при Бог Джаганнатх. Тогава чувствата Му напълно съответстваха на чувствата на гопите, когато те видели Кришна на Курукшетра след дълга раздяла. Кришна бил дошъл на Курукшетра заедно с брат си и сестра си. Докато Чайтаня Махапрабху танцувал пред колесницата на фестивала, Той винаги пеел следните редове. “Сдобих се с господаря на Моя живот, за когото изгарях в страстни желания.” Бог Чайтаня Махапрабху имал обичая да пее тази песен [сеита парана-натха] особено в по-късните часове на деня, и си мислел, “Нека си взема Кришна и нека се върнем във Вриндавана.” Този екстаз винаги изпълвал сърцето Му. В този екстаз Шри Чайтаня Махапрабху рецитирал един стих, танцувайки пред колесницата на Бог Джаганнатха. Почти никой не бил способен да проумее смисъла на този стих. “Същият онзи, който открадна сърцето ми в моята младост, сега отново е мой господар. Сега са същите пълнолунни нощи на месец Чайтра. Ухаят същите цветя малати, същият сладък ветрец подухва от горичката с кадамбови дръвчета. В нашата интимна връзка аз съм същата любима, ала при все това умът ми не е щастлив тук. Копнея да се върнем на онова място на брега на Рева, под дървото ветаси. За това жадувам.”[1]

Този стих съдържа екстаза на раздялата и срещата. Представете си, всичко си е същото, както в най-хубавите мигове от живота ви. Вие сте същите, обстановката е същата, и все пак не сте удовлетворени. Много странно е това усещане, че най-вероятно не можем да повторим най-прекрасните мигове, най-прекрасните години от живота си. Това вярно ли е? Съгласни ли сте?

Парамананда: Аз не съм съгласен!

Тиртха Махарадж: Добре! Не бива да се съгласяваме, че миговете на екстаз са изгубени. Не, трябва да направим така, че да се върнат.

Яшода: Мисля, че не можем да ги повторим, те могат само да станат още по-интензивни.

Манджари: И аз смятам като Яшода.

Тиртха Махарадж: Добре, виждам, че сте една прогресивна група ваишнави. Не ви стига само да повтаряте екстатичните мигове, но искате и да ги увеличавате.

Ала в действителност, за това са ни нужни пречистени чувства. Всеки път, когато се свързваме с Кришна, повтаряйки имената Му, тази магия трябва да се случва. Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе. Това е най-подходящата мелодия за срещата на сърцата и душите.

(следва продължение)