Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Има още дълга дискусия за теорията на шанта-раса, но нека поговорим малко за практиката на шанта-раса.

„Понякога преданоотдаденият в шанта-раса се прозява, протяга се, наставлява другите върху преданото служене, поднася почитания на формата на Бога, отправя към Бога искрени молитви и изпитва желание да отдава пряко служене с тялото си. Това са някои от общите признаци на предания, установен в неутралността”. Понякога вие също се прозявате, особено докато слушате лекции. Това е настроението шанта.

„Забелязвайки как един предан се прозява, друг му казал: „Мой скъпи мистико, мисля, че в сърцето ти има някаква екстатична предана любов и тя те кара да се прозяваш.”[1]

Веднъж един бхакта заспа по време на лекция. Мисля, че на всички ни е познато това усещане – когато си толкова изтощен… Тогава Гурудев каза, че това е съвършената лекция върху „Бхагаватам“. Понеже през целия ден си служил толкова интензивно, че сега заспиваш – това е най-добрата лекция върху „Шримад Бхагаватам“. Беше толкова красиво, че той започна да слави този предан, вместо да го сгълчи: „Защо не внимаваш повече?” Няма как да знаем какво е в сърцето на чистия предан. Когато той се прозява, може би това е признак на екстаз.

„Понякога преданият в шанта-раса пада на земята, космите по тялото му настръхват и той целият трепери – така по естествен начин у него намират израз различни признаци на екстатичен транс.”

Виждате, това е шанта-раса – понякога припадаш. Досега сме си мислели, че припадъкът е нещо много висше, обаче тук виждаме, че е нещо съвсем начално. Обаче се казва още: „В „Бхакти Расамрита Синдху” се казва, че когато Бог Кришна надувал раковината си, наречена Панчаджаня, множество велики мъдреци, които живеели в планинските пещери, веднага откликвали и се събуждали от транса на медитацията си. Те виждали, че космите по телата им са настръхнали. Понякога преданите в шанта-раса изпадат във вцепенение, друг път са спокойни, а понякога ги обзема радост, замисленост, безпокойство, или стават много припрени и склонни да спорят. Тези признаци сочат присъствието на постоянен екстаз, тоест на устойчиви емоции.”

Виждате какво многообразие цари в шанта-раса! В неутралността да си вцепенен, спокоен или замислен е разбираемо. Обаче шанта-раса и безпокойство, склонност към спорове, или пък радост – това е необичайно!

(следва продължение)

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 35