Calendar

May 2019
M T W T F S S
« Apr    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




IMG-9864

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Интересен момент е, че Исус е станал Христос. Криста, Кришна – същото е! Как бихте коментирали това – човекът става Бог?

Свами Тиртха: Или божественото става човешко? Това е голям дебат от две хиляди години насам и все още не могат да отсъдят. Как ние бихме могли да отсъдим тук и сега? При все това – дали божественото се превръща в човешко или човешкото се превръща в нещо божествено – това е божествена трансформация. Тя показва, че божественото е готово да приеме ролята на човек, а също така доказва, че простото човешко същество може да се издигне до божественото ниво. Обаче пътят е през разпятието. Трябва да умрем за себе си; тогава можете да се родите отново за Бога, за божествено служене. Без разпятие няма възкресение.

За да се покажат паралелите между различните традиции, мисля, че е добре да се намерят някои общи основни точки, които хората могат да разберат. Затова мнозина се стремят да откриват подобия между исторически факти, слова, изражения, различни моменти от ученията. Това обикновено помага на хората да се сближат и да разберат как другият нарича същите неща.

Това, което е важно тук е божественото име. То присъства в „Отче наш“, споменато е на третия ред. Така че е нещо важно. Това е универсалната практика за тази епоха – доближаване до Бога посредством имената Му. А всъщност, спомняте ли си последните думи на Исус на кръста?

Отговор: „Ели, ели, лама сабахтани –  Мой Боже, мой Боже, защо си ме оставил?”

Свами Тиртха: Правилно! Ако искаме да дешифрираме тези думи чрез санскрит, ще откриете нещо интересно. „Са-бахтани” – „Искам да съм с бхактитеса-бхакта-ами!” Така че каква е била последната молитва? Не: „О, Господи, защо ме изостави?” а: „Искам отново да съм с бхактите!”

Но кой е Христос? Той е „Миропомазаният”. Когато получаваме посвещение в нашата традиция, ние също биваме помазани. Това не означава, че изведнъж се явявате на нивото на Исус. Но определено значи, че получавате възможността да започнете нов живот. Това е значението на встъпване в божествена школа. Когато се присъединявате към дадена традиция, вие ставате представител на тази школа. Вече не сте просто индивидуална личност, а сте представител на нещо. Вашата школа, вашият учител, вашият Бог – вие ги представяте. Затова трябва да сме внимателни, защото хората си създават мнение за вашата традиция според вас, според нас. Затова трябва да се държим така, че да представяме по красив начин тази свещена традиция. Това имам предвид като казвам, че вие също сте помазани в момента на посвещението – че започвате да представяте нещо.

Но това не е най-висшият елей. Защото в „Брахма Самхита” се казва:

 

преманджана-чхчхурита-бхакти-вилочанена
сантах садайва хридайешу вилокаянти
ям шямасундарам ачинтя-гуна-сварупам
говиндам ади-пурушам там ахам бхаджами

 

„Обожавам Говинда, предвечния Бог, защото именно Него виждат чистите предани в сърцата си в прекрасния Му облик Шямаундара, защото очите им са помазани с елея на бхакти, божествената любов.”[1] Анджана значи „елей, миро”. Према-анджана – елеят на божествената любов е върху очите им. С такива очи ще сме способни да Го виждаме непрестанно.

Да си обикновено човешко същество е лесно. Е, не е било чак толкова лесно за Исус; но е по-лесно отколкото да бъде Христос. Да си външен човек е лесно; но да си вътрешен е по-отговорно.

 

(следва продължение)

[1] „Брахма Самхита” 5.38



Leave a Reply