Sharanagati

Нека се гмурнем надълбоко в океана на откровенията. Можем да стигнем до следващото ниво след “Бхагавад Гита”, а това е “Шримад Бхагаватам”. Макар да съдържа осемнадесет хиляди стиха, есенцията му също е събрана в четири от тях. Това е значително постижение – да разкажеш една дълга история съвсем накратко. Тук отново Кришна говори. Кришна напътства Брахма, вторичния творец на всемира. Брахма е най-висшият интелект във вселената. При все това, Върховният Бог наставлява този най-висш интелект: каква визия трябва да има, за да изпълни задачата си. Не знам вие как се усещате, но аз не се чувствам най-висшия интелект в тази вселена. Така че щом дори Брахма се е нуждаел от някакви насоки как да се справи със задълженията си, какво да говорим за нас?! Може нашите задължения да не са чак толкова сложни като неговите – да сътвори цяла вселена. В повечето случаи вашият дълг, какъвто е дългът на повечето хора, е да създадете семейства, да се грижите за децата си и за онези, които обичате. Но дори това е достатъчно сложно; нуждаем се напътствия, за да го свършим както трябва. А междувременно да не забравяме и най-висшата цел. Защото Брахма сътворявал вселената, обаче правел това като предано служене. Ние също трябва да организираме своите малки светове, своите лични вселени, следвайки известно ръководство, и да не забравяме за най-висшата цел.

Тези четири стиха от „Шримад Бхагаватам” се намират във Втора Песен. Нека преди това прочетем, така да се каже, въведението към тях, което също е хубав стих. Той гласи: „Нека се пробуди у теб знанието за Мен и нека по безпричинната Ми милост да прозреш Моята истинска вечна форма и Моето трансцедентално битие, Моя цвят, качества и дейности.”[1] И така, Брахма ще разбере посланието единствено по благословиите на Върховния. “Ти ще разбереш всичко, което имам и което притежавам; нека то се пробуди в сърцето ти по Моята благословия.” И след това Той казва: “ахам евасам евагре/наняд ят сад-асат парам/пашчад ахам яд етач ча/ йо ‘вашишйета со ‘смй ахам – О Брахма, Аз, Божествената Личност, съществувах преди сътворението, когато нямаше нищо друго, освен Мен. Нямаше я и материалната природа, която е причината за това творение. Това, което виждаш сега, също съм Аз, Божествената Личност, и това, което ще остане след унищожението, пак ще бъда Аз, Божествената Личност.”[2]

Трите фази на времето: минало, настояще и бъдеще – това е самият Бог. Каквото е съществувало преди, каквото съществува сега и каквото ще съществува във вселената – това е Той. Замислете се за измеренията на този стих. Не е ли изключително интересно и важно това „каквото е съществувало преди сътворението”? Мислим си, че всичко започва със сътворението и че преди него не е имало нищо. Но тук Кришна казва: “Преди каквото и да било друго да го има, Аз съществувах.” Той е върховен, така че може да съществува в миналото. Ала след това Той продължава с думите: “Изначалната форма на вселената беше непроявена. Сега тя е проявена. Каквото съществува тук, то също е отражение на Мен. Това, което виждате сега, съм Аз. И след като всичко свърши, онова, което ще остане, ще бъда Аз, Аз ще остана.”

Всичко, което е създадено в материалната сфера, е временно. При все това, то е отражение на Върховния – настоящето. А бъдещето също е божествено. С всичко, което съществува тук, в тази материална сфера, ще бъде свършено. Съвсем малко неща ще останат: вие, като духовни души; Бог, Шри Кришна; и вашата любов към Него. Тези неща ще останат, защото са вечни, отвъд ограниченията на материята. Миналото е история, бъдещето е мистерия, настоящият момент е дар. Защото можем да сме щастливи тъкмо сега. Обсъждахме къде да намерим Бога: религията казва в миналото, мистиката казва в бъдещето, бхакти казва сега. В това се състои нашият процес, тъй като настоящият момент е дар.

Стремете се да живеете по такъв начин живота си: всеки миг, всеки ден, който ни е даден, е дар! Ако имаме такова минало, което е било Кришна, ако имаме такова бъдеще, което ще бъде Кришна, какво остава между двете – само днешният ден, и той също е за Него. Това е начинът да виждаме Кришна винаги – Той е нашето минало, Той е нашето бъдеще, Той е нашето настояще.

Тук се споменава и още нещо: “Преди сътворението нямаше нищо освен Мен, нямаше я и материалната природа, причината за това битие…” Материалната природа, пракрити, има много специална, двойна функция: в един смисъл природата е следствие, но също и вид причина. Природата е божествена енергия; тя започва да действа, да се проявява и да изважда толкова много неща на повърхността. Оттук разбираме, че ако приравним материалния свят с тази божествена природа, с тази божествена енергия, ще можем да съзрем и връзката обратно към Кришна. Това е начинът да променим виждането си за природата. Защото ако говорим за природа, винаги трябва да се питаме: “Чия природа е това?” Нали така, ние винаги казваме: “Ти си мил по природа.” Или: “Ти имаш груба природа.” Кришна има прекрасна природа! Той има настоящето като дар! Той е такъв Бог, че Неговото минало е вечно, бъдещето Му е безгранично, а настоящето Му е просто красиво.

(следва продължение)