


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
Смирението е велик ключ към успеха. Смирение, обаче, не означава глупост. Разказвал ли съм ви историята за змията? Имало една змия, която живеела малко встрани от селото. Била глава на семейство, грижела се много добре за съпругата и децата си. Обитавали една изоставена самотна къща. Змията била толкова страшна, че хората винаги заобикаляли мястото, понеже се страхували да не бъдат ухапани. От време на време змията се показвала навън и съскала; всички много се боели от нея. Веднъж отново била излязла на обиколка. Не щеш ли, забелязала някой да приближава без никакъв страх. Тя се вторачила: що за чудо?! В нощната тъма забелязала сияйни одежди в шафранен цвят. Безстрашно приближавал един санняси. Кобрата се окопитила, разперила качулката си и се опитала да спре саннясина, намеквайки: “Това е моя територия! Не пристъпвай!” Тогава свамиджи казал: “Мой скъпи синко, колко се радвам, че те срещнах! Ти си такова прекрасно божие създание!” Змията рекла: “Нима не се боиш от мен?” “Ни най-малко, скъпи мой! Ти си душа, аз съм душа, ние сме едно, имаме един и същи отец, така се радвам да те срещна!” Змията била смаяна: “Как така?! Той не се страхува от мен, отнася се с мен така внимателно, така добре!” Тя незабавно разбрала, че се е натъкнала на велик светец, и веднага му се отдала: “Искам да те приема за свой гуру. Моля те, наставлявай ме! Какво трябва да правя?” Гуру започнал да й дава напътствия: “Прави това, прави онова… Знаеш ли, съществува такова нещо като ахимса, обаче ти си грихастха, така че трябва да се грижиш за семейството си… Ще ти дам тази мантра, повтаряй я и извършвай духовните си практики. Аз ще се върна след година и тогава ще поговорим.” Свамиджи останал да преспи за през нощта и на следната заран продължил пътя си.
Кобрата се вглъбила в дълбока медитация: “Гурудев ми дари благословиите си! Аз повтарям тази мантра и чувствам такава силна любов към всички живи същества.” Тя дотолкова потънала в тези чувства и мантри, че започнала да пренебрегва своята дхарма. Преди била силна, дълга, могъща, но сега си помислила: “О, моят Гурудев е толкова слаб, толкова малко яде, толкова е аскетичен” и започнала да следва неговия пример. Минавали седмици и месеци, а тя все по-малко се хранела, губейки силата и могъществото си. Преди от време на време донасяла някаква храна за семейството си; сега съпругата се сърдела: “Пак ли тези мантри!? Не носиш вече птици?! Децата умират от глад! Защо пренебрегваш задълженията си?!” Змията отвърнала: “Разбираш ли, моят гуру така ми каза и аз искам да стана добър преданоотдаден.” Тя престанала не само да храни семейството си, но и да съска на хората. Затова хлапетата от селото събирали все повече смелост, отначало започнали да хвърлят камъчета по нея, а по късно я замеряли и с тухли. Понеже тя не им съскала, стремяла се да следва ахимса, хранела се само с трева. Снагата й била съвсем измършавяла и цялата в рани.
Най-сетне годината изтекла. Гуруджи се завърнал. Той потърсил своя красив, силен, строен ученик…. Ала видял само някаква хилава аскетична змия, която се криела в храстите. Той запитал: „Какво се е случило с теб? Нима това си ти!?” “Да, да, гуруджи, толкова се радвам, че дойде,” но гласът й едва се чувал, толкова била немощна. После започнала да разказва какво се било случило с нея: “Виждаш ли, аз винаги си повтарях мантрите, промених си хранителните навици… Обаче имам един малък проблем: момчетата започнаха да ме замерят с камъни.” А гуру останал много недоволен. “Добре, аз ти казах да следваш ахимса, но не съм ти казвал да спреш да съскаш!”
Каква е поуката от тази история? Смирение не означава глупост. Смирението трябва да се практикува спрямо светците. Обаче можете да се борите за правата си. Не се налага да хапете хората, но можете да съскате. Бог Исус е казал: „Бъди мил като гълъб и умен като змия.” Можете да имате и двете качества.
(следва продължение)
Leave a Reply
