Sharanagati

(коментар на Б.К.Тиртха Махарадж върху песента „Дайня о Прапатти”,
6 септември 2006, София)

„О мой Боже Хари, мой милостиви Господи, вечна слава на Теб, Боже Радхин! Толкова много пъти Те отбягвах, но този път моля Те, приеми ме като Свой.”
Наскоро говорихме за това как да се молим в нужното настроение. И споменахме, че има различни видове молитви, като например да искаш нещо, да молиш за опрощение или просто да славословиш. В тази песен е включено всичко. Тя разказва тъжната история на отдадения: „Отбягвах те толкова много пъти. Но Ти си моят възлюбен Бог и макар че животи наред те отхвърлях, сега моля те, приеми ме за свой.” Виждаме проявени още в първия ред на песента всички различни видове молитви: молба за нещо, изпросване на благословия, на прошка: „Правил съм грешки, но сега моля те, приеми ме”, а също и възхвала: „Ти си моят възлюбен Господ”. Когато и да се молим, трябва да обединяваме всички тези различни елементи.
И тази молитва е насочена към милостивия Бог. В това е шансът на тази молитва, на човека който се моли по такъв начин – че милостивият Бог, милостивият Господ ще постъпи милостиво. Кришна е и справедлив Бог. В един смисъл той раздава карма-пхала, плодовете на кармата, но го върши в съответствие с нашите дела – дава ни плодовете които сме искали, които сме заслужили. Обаче нека не виним Него. Казано е: „Който сее вятър, ще пожъне буря.” Ако действаме по определен начин, ще трябва да приемем и съответните резултати. А колко много постъпки, колко много думи, колко много мисли имаме! Те са досущ като семена, които посаждаме в нивата на сърцето си. С времето тези семена покълват, порастват. И ненадейно сърцето ни се оказва буренясало от плевели и тогава ридаем: „Нещо лошо с тава с мен. Не го заслужавам.” Макар сами да сме пръснали семената.
И ако Господ беше единствено справедлив, щяхме да плащаме за всички грешки, които сме допуснали. Което ние малко или много правим. Но отдадените са интелигентни. Те са добри инвеститори и добри бизнесмени, духовни бизнесмени. Знаят че „със справедливия Бог ще имам проблеми. Направил съм толкова много грешки и ще трябва да изплатя целия капитал, плюс лихвата.” Така става – инвестирате в някоя дейност и тя се преумножава, принася плодове. Тъй че ще се наложи да изплатим дълга си в по-голяма пропорция. Затова се стремим да се обърнем към Кришна като към милостив Бог, но не с измамническа нагласа като например: „Понеже съм грешал, нека по-добре се обърна към милостивия аспект на Бога, защото по този начин ще мога да Го изиграя да ми прости и после да си водя своя личен живот.” Така, разбира се, няма да стане. Не можем да измамим милостта. Милостта идва безпричинно. Няма как да я принудим. Трябва да притежаваме всички добри качества като желание за служене, преданост, искреност, смирение. Но в крайна сметка милостта ще дойде по своя воля. Бхакти има тази характеристика, че е самопораждаща се. Не можем да я натискаме, не можем да я принуждаваме. Но тя определено е активна и много могъща практика. Много пъти не разбираме как действа, но е неустоима. И така, това са четирите характеристики на процеса Бхакти: работи от само себе си, мощен е, неустоим и е трудно-разбираемо как точно действа. Милостта също идва от само себе си. Ако Кришна лее милостта си, тя ще дойде дори да не я заслужаваме. Но този поток на милостта просто ни задължава да му се покорим. Тогава повече не можем да имаме измамническа нагласа. Може и да сме дошли с някакви задни мотиви, но след като вече сме усетили какво представлява божествената милост, не можем да ги пазим вече.
И каква е тъжната история на отдадения в тази песен? „Отбягвах те толкова много пъти. Милостта идваше при мен, но аз казвах: „Не, благодаря. Това не е за мен. Аз те отхвърлях.” Как ще продължите това изречение? „Отхвърлях те, но Ти никога не ме отхвърли.” Това е разликата между човека и Бога. Аз мога да Го изоставя, но Той не би ме изоставил. Същото е и с гуру. Ученикът винаги може да напусне учителя. Но гуру никога не може да напусне ученика си. Така че радвайте се на свободата си. После вече е твърде късно.
И тъй: „Аз те отхвърлих, но Ти никога не ме отхвърли. Този път съм променен. Моля те вземи ме, приеми ме като Свой.” Какво става ако някой бъде приет като принадлежащ на Бога? Онази тъй наречена независимост, онази въображаема самостоятелност, фалшивата му свобода – просто е свършено с нея. „Моля те, приеми ме за Свой.” Това е много съкровена молитва. „О, мой Господи, след като бродих из какви ли не утроби, аз най-сетне идвам да приема подслон у Теб. Моля те, умолявам те, избави тази окаяна душа с божествената Си милост.” Баху йони бхрами – скитах из утробите на най-различни животински видове. Но в този живот получих шанса за божествено раждане. Моля те, избави тази прокълната душа с божествената Си милост. Божествената милост е противоотровата за жлъчната змия на материалния живот.
Дотук това беше тъжната история на предания. А сега следва възклицанието: „О Боже Радхин!” Тъй че това не е обикновено обръщение към някакъв незнаен и далечен Господ. Това е много възвишен зов не към справедливия, а към любящия Бог. „О любими на Радха, Ти си първопричината и самия живот на вселената! Ти си всичко за всички!” Това е възславата – Ти си всичко за всички. Ако можехме да добием такова виждане, това е висше разбиране, възвишено съзнание за Бога. И за тази любяща красота в следващия стих се споменава, че „Ти даряваш благодат на света, Ти си Богът на вселената. О мой Господи, къде бих могъл да намеря убежище ако Ти ме изпъдиш? Най-сетне стигнах до извода, че в този свят единствен Ти можеш да избавиш Своя пропаднал слуга.”
Тази песен е за смирението и отдадеността, дайня и прапатти. Когато и да усетите, че ви липсват тези качества, просто я изпейте. И веднага ще си спомните през колко много животи сте минали, колко грешки сте извършили, коя е целта и кой е начинът да се обърнем към Бога. Но недейте да се окайвайте за онова, което се е случило. Миналото е история, бъдещето е загадка, а сегашният миг е дар.