Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 23.08.2016 вечер, Лудащо) 

(продължава от предишния петък) 

Това дотук беше въведението. Сега идва самата история.

наимише ’нимиша-кшетре
ришаях шаунакадаях
сатрам сваргая локая
сахасра-самам асата[1]

„Някога, в свещената гора Наимишараня, великите мъдреци, оглавявани от мъдреца Шаунака, се събраха да извършат хилядогодишна жертва за удовлетворение на Бога и Неговите предани”.

Това е началото на историята. Има едно свято, свещено място в Северна Индия, наречено Наимишараня – Наимиша-араня. Какво означава араня? Това е „гора”. А какво е наимиша? Идва от нимиша; нимиша значи „миг”. Наимиша означава „принадлежаща на мига” – значи това е „Мигновената гора”. Що за специално място е това? Гората на мига? Толкова дълго време, хиляди години са нужни, за да израсте една голяма гора! Как така е наречена „Гората на мига”? Много странно име. Защо е такова? И защо именно на това място са се събрали светците? Защото всъщност тази гора е място на квантов скок. Да, квантов скок хиляди години назад. Защо? Защото това е мястото, където можете да надмогнете времето. Където можете да преминете отвъд ограниченото време и да достигнете вечността.

Така че това е много специално място. То е място, където може да се премине отвъд пределите на времето. Затова са се събрали там, за да извършват жертва. И каква жертва? Когато ние се събираме за жертвоприношение, след половин час всички започват да се местят неудобно. Сега е девет без десет и вие се чувствате много неудобно на тази жертва, лекцията. А тези светци се били събрали заедно, за да извършат хиляда години дълга жертва! Представете си, ние сме тук заедно от три дни, а тяхната перспектива била хиляда години. Как може някой да извърши жертва с продължителност хиляда години? Много е лесно – или седиш там самичък в продължение на хиляда години, или намираш 999 партньори и седиш само една година.

Но това не е шега. Защото главното, значимото нещо е жертвата. Това била целта, с която се събрали. А ние защо се събираме? Да извършваме жертва. Те са се събрали преди хиляди години; ние се събираме днес –  но смисълът, духът е същият. И тогава ние можем да прескочим назад в тяхното време, можем да призовем същата атмосфера, същото настроение, което те са изпитвали. Затова самите ние трябва да направим тази жертва. И каква била нейната пряка цел? Удовлетворението на Бога и Неговите предани. Така че ако извършваме действията си със същата цел, значи сме в Наимишараня.

Мисля, че това е много добра тема на нашата медитация и размисъл – да се върнем назад във времето и да въздигнем духа си. И не става въпрос просто за пътуване назад във времето, но за една стъпка по-близо до вечността, до вечните ценности, за да надхвърлим ограниченията на времето.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.4