Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2017 сутрин, София)

Сега четем Единадесета глава от Пета Песен на „Шримад Бхагаватам”, „Напътствията на Джада Бхарата към цар Рахугана”.

„Джада Бхарата рече: „Скъпи мой царю, макар и да си съвсем неопитен, стараеш се да говориш като човек с опит. И все пак е ясно, че не си такъв. Един опитен човек не говори за материалните удоволствия и страдания, нито пък за отношенията между слуга и господар така, както ти го правиш. Всичко това са чисто и просто външни дейности. Един напреднал и опитен човек, познаващ Абсолютната Истина, не говори по този начин.

Скъпи мой царю, да се говори за отношенията между господар и слуга или между цар и поданик и прочие означава да се говори на материални теми. Хората, които се интересуват от материалните дейности, представени от Ведите, са погълнати от необходимостта да принасят материални жертви в името на светски постижения. При такива хора не се проявява ни най-малък духовен напредък.

Както, пробуждайки се, човек осъзнава, че сънят му е нереален и илюзорен, така идва и моментът, в който душата усеща, че материалното щастие е без значение както в този живот, така и в следващия, както на тази планета, така и на по-висшите. Осъзналата това душа разбира, че Ведите, макар и да са прекрасен източник на знания, не могат да предоставят пряко познание за Истината.[1]

Много силни думи. Досега сме се старали да изградим своята вяра във Ведите. А тук научаваме, че Ведите са недостатъчни за пряко преживяване на Истината. Какво да правим тогава? Например, можете да четете книгите на Българско Ваишнава Общество, понеже те са един вид тълкувание на Ведите – как да се преведе древното, или по-добре да кажем вечното знание в приложима за днешния ден форма. Ала както се описва тук, Ведите дават на хората един вид материалистична религиозност. Или можем да го наречем, пресметлив духовен процес: „Ако правиш това, можеш да постигнеш онова. Ако извършиш такова и такова жертвоприношение, такава и такава благодат ще получиш” – в такъв смисъл това е като сделка. Но тук Джада Бхарата иска да каже нещо повече, нещо отвъд цялата тази пресметливост.

Кога разбираме, че един сън е бил сън?

Баладев: Когато се събудим.

Свами Тиртха: Да. Когато се събудиш, знаеш: “О, това беше просто сън! Не беше истинско”. Макар че докато си вътре в съня, той изглежда съвсем реален. Ала щом минеш в друго ниво на съзнание си казваш: „Ох, това беше просто лош сън.”

Но думата dream[2] има и друго значение. „Моята мечта е да стана добър бхакта.” Това също е сън за нас, нали? Но в този случай не можем да кажем: „Като се събудих разбрах, че това е било много незначителна мечта”. Така че dream, сънят, в един смисъл е като илюзия, особено състояние на ума. Или може да бъде нещо, което искаме да постигнем – мечта, идеал. А нима можем да живеем без идеали? Невъзможно е! Всички се нуждаем от идеали, които да напоят сърцето и душата ни.

В този втори смисъл всички имаме нужда от мечти. Защото е казано също: „Мечтите се сбъдват”. Така че ако нашата мечта е да станем истински духовни хора – тя ще се сбъдне. Ако прилагаме метода правилно, рано или късно духовната сила ще ни проникне. Точно както като сложите желязо в огъня, то ще добие характеристиките на огъня. Ще почервенее, ще се нажежи. По същия начин, ако ние се предоставим на божествената реалност, някои от качествата ѝ неминуемо ще ни докоснат.

И също Джада Бхарата тук споменава: „Ти говориш много непоследователно; представяш се за опитен човек, но изглежда не си.” Всъщност това означава, че ние всички се нуждаем от реализация. Не е достатъчно просто да повтаряме думите на някакво възвишено знание, но нека стигнем дотам. Това се нарича реализация, осъществяване – когато нещо става ваше. Става част от вашата реалност, или вие ставате част от онази реалност – което е дори още по-добре.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.11.1-3

[2] От англ. – „сън”, „мечта”



Leave a Reply