Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос: Имам въпрос за святото име и за общата платформа, за която говорихме – както Вие казахте, че общото между различните традиции е много повече, отколкото различията. И че единствено песимистите гледат различията. От друга гледна точка, самото свято име става разделителна линия. Понеже християните, например, казват, че молитвите славещи Бога са най-важни и че единствено чрез Исус може да се постигне избавление. Кой е начинът да не се възгордяваме от това, че ние знаем правилното име? Вече знаем, че името на Кришна е три пъти по-могъщо от името на Рама, а пък името на Рама е хиляда пъти по-могъщо от името на Вишну. Ние сме горди, че сме толкова интелигентни да знаем това, а другите не го знаят. Кой е начинът да не сме горделиви?

Свами Тиртха: Надявам се, бхактите не са горделиви. За щастие Махапрабху е дал съвет в това отношение: тринад апи суничена – „Бъди по-смирен от стрък трева”. Но най-общо мога да кажа, че святото име е юга-дхарма. Независимо от дребните различия, дали става дума за първостепенни или второстепенни имена няма значение – юга-дхарма е святото име. И основавайки се на този принцип би трябвало да сме способни да виждаме другите като братя и да намираме съгласие с останалите практикуващи. Бхактивинод Тхакур казва: „Когато дойде време за твоето обожание, но наблизо няма ваишнавски храм, просто влез в кой да е храм, понеже там обожават твоя Бог.” Може да е в различна форма, може да е с различни условности, но това е нашият Бог. И така да се каже, ако си горд със своето знание, това означава, че не знаеш. Да знаеш повече значи да си по-смирен. Считам, че това е вярното мерило за истинско знание или истинска мъдрост.

И разбира се, можем да представяме нашата вяра в предизвикателно настроение, а можем да я представяме и в очароващо настроение. Аз предпочитам очароващото. Например, когато срещам съвсем простосърдечни хора, да речем от провинцията, понякога те ме питат: „Каква е тая твоята религия?“ Казвам: „Хиндуист съм.“ „Какво е това?“ Тогава им казвам: „Но Бог е един, нали?“ И те отвръщат: „Да!“ „И най-важното е да Го славим, нали?” Отвръщат: „Да, така е”. Това е нещо, което могат да приемат. Може да не могат незабавно да приемат дрехите ти, подстрижката ти, външните формалности, едно-друго. Но ако им дадеш нещо, което могат да приемат, те го приемат. Мисля, че е много трудно, да речем за един истински вярващ, истински последовател на Бог Исус, ако Той дойде отново, да речем в Бенгал, не с красивите си коси, а с бръсната глава, не с бяла роба, а с оранжева, и не с малко агънце на раменете, а пасейки няколко крави – мисля, че ще е наистина трудно на един последовател на Исус да Го разпознае в тези различни условности, така да се каже. Пък макар и посланието да е същото, да речем: „Царството Ми не е от тоя свят”. Нима можем да обясним това? Не, не можем. Просто се съгласяваме.

Също и ако нашият Кришна дойде по различен начин – ще Го познаем ли? Така че част от нашата вяра е културно обусловена. Не става дума само за вяра, но и за практика. Обаче е нужно да добием по-проникновен поглед. Всъщност това трябва да е истинската ни цел в живота – да развием такова око, такава визия, че Кришна никога да не може да се скрие от нас. Това се е случило с Махапрабху. Мисля, че много пъти съм го разказвал, съжалявам, че се повтарям, но то илюстрира темата. Има едно малко село до Джаганнатх Пури, нарича се Алаланатх. Там има огромно парче камък с отпечатани върху него стъпки. Махапрабху минал оттам и след стъпките Му камъкът се разтопил и запазил отпечатъците им. Това село е известно със своя храм на Вишну. Алаланатх е едно от имената на четириръкия Вишну. Когато Махапрабху отишъл там, Той се поклонил на божеството, но бил много тъжен. Започнал отчаяно да се моли на муртито на Вишну: „Защо искаш да се скриеш от Мен? Защо си се появил с тези четири ръце? Къде ти е флейтата? Не можеш да ми причиняваш това. Недей да се криеш зад този образ на Вишну. Дай ми себе си, искам да Те видя!” Това трябва да развием – такова желание, такова виждане – за да не може Кришна никога да се скрие от нас.

Така че ваишнава означава смирен. Смирен по позитивен и конструктивен начин. Съгласието, достигането до обща основа с останалите зависи и от самите нас, от нашето отношение. Не можем да казваме: „Другите не ме разбират”. Не се опитвайте да обяснявате. Не се старайте да доказвате. Не се стремете да разбирате. Просто се възхищавайте, обичайте и следвайте.