Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, лято 2024, Полша)

(продължава от предишния понеделник)

Едно специално качество на махаджаните е, че са милостиви. И заради тази милост са толкова състрадателни, че наблюдавайки условията на Земята и на другите живи същества, това разбива сърцата им – до такава степен, че обилни сълзи се стичат от очите им. И сълзите им мокрят не само гръдта им, но и пръстта. Все пак те продължават да вървят нататък, стремейки се да следват божественото водачество, божествената покана, протегнала се към тях. И така в калта, сътворена от сълзите им, отпечатъците от стъпките им бележат пътя. Затова махаджана йена гатах са пантха – каквото правят махаджаните е стандартът за действие; по каквато тема мислят махаджаните, трябва да е идеал за нас; и каквито чувства изпитват махаджаните, нашето лелеяно желание трябва да е да бъдем допуснати в кръга на тези чувства.
И така, следвайки махаджаните много скоро самият ти ще станеш атмаджана – мъничка душа. Обаче Кришна харесва мъничките неща, Кришна харесва новодошлите. Научаваме това от традицията – че Той не е удовлетворен от пищните приношения на Ваикунтха, ала с готовност приема патрам пушпам пхалам тоям[1] – малко вода, малко цветя. И когато прочетете този стих, може да си помислите: „Да, кришна-бхакти е много икономична религия. Малко вода, малко цветя – и Върховният Бог е доволен. Толкова е лесно да купим Неговото удовлетворение! Да, тази религия е за мен: минимум вложения, максимум печалба.“ Това е нашият бизнес манталитет приложен в духовните теми – подкрепено е в шастрите, самият Кришна казва: „Добре, дайте Ми малко вода и съм доволен.” Обаче чели ли сте следващия стих? „И всичко останало. Каквото и да правиш, каквото и да даряваш, каквото и да мислиш, каквото и да предлагаш – дай всичко на Мен.” Виждате ли, Той е коварна личност! „Дай Ми нещо мъничко; а след това Ми дай всичко, което имаш!“ Мисля, че всички сме се хванали на въдицата. Пробвали сме с мъничките неща – първо сме дали малко вода; а сега Той очаква останалото – „дай Ми и всичко друго, което имаш”.
А какво имаме ние? Казват, че в западния дом има 10000 различни предмета. Но като се приберете вкъщи не започвайте да броите колко различни предмети имате: един, два, три – недейте да броите, всички ние имаме много. Обаче в края на краищата, само две неща притежаваме на тази Земя, само две – едното е животът ни, а другото е любовта ни, нали? Прана и према – това са единствените ни две притежания. Така че какво означава „и всичко останало“ – само тези двете. Мъничко цветя, мъничко вода – това са външни неща, външни предмети – в тях няма стойност, нищо специално. „Каквото и да притежаваш“  означава твоите собствени съкровища: едното е животът ти, другото е есенцията на живота ти – а тя е обичта, любовта. Само тези две неща трябва да дадем.

(следва продължение)

1. „Бхагавад Гита“ 9.26