Sharanagati

Ще прочетем няколко идеи от святата книга „Шримад Бхагавад Гита”. Нека поговорим за вярата. Това е Седемнадесета Глава, от самото начало. Тази глава се нарича „Видовете вяра”.

Вярата е много есенциална част от човешкото същество. Сега говоря в съвсем общ смисъл. Вяра в успеха на тази година или вяра, че шефът ще ми даде заплатата; и толкова много други видове вяра имаме. Но истинската вяра е вярата в божествените благословии на Бога.

Може да си мисли, че вярата е само един тип, ала тя е доста различна според идеите и природата на човешките същества. Именно за това говори Кришна в тази глава след въпроса на Арджуна. Арджуна пита: йе шастра-видхим утсрия яджанте шраддхаянвитах тешам ништха ту ка кришна саттвам ахо раджас тамах – “О Кришна, какво е положението на онези, които не следват принципите на писанията, а обожават според собственото си въображение? Те в добро, в страст или в невежество са?”[1]

Разбира се, много е трудно да се извади от контекста един стих от “Гита”, защото тук Арджуна отвръща на предишните отговори на Кришна. Преди това Кришна бе казал, че “ако хората не следват съветите на писанията, те не могат да Ме достигнат”. А пък Арджуна е добър партньор за разговор, нали? Той не казва: “Да, мой Господи!” Той казва: “Да, но…” Мисля, че понякога вие сте много стриктни последователи на Арджуна: “Да, но…” Защото Арджуна живее с мислите, които Кришна му дава. Кришна казва: “Следвай писанията”, но какво става с онези, които не следват писанията? – това е въпросът на Арджуна. Добро ли е, правилно ли е, в страст ли е, в невежество ли е – какво е по вид? И след такъв добър въпрос Кришна, всемогъщият Бог, може да даде подобаващ отговор. Разбира се, Той може да даде подобаващ отговор и без да бъде питан; но за да е по-красива историята вдъхновява Арджуна по такъв начин, че да зададе правилните въпроси, та да може Той да каже каквото иска. Шри бхагаван увача три-видха бхавати шраддха дехинам са свабхава-джа саттвики раджаси чайва тамаси чети там шрину – “Върховният Бог каза: В съответствие с гуните на природата, придобити от въплътената душа, вярата може да бъде в три вида – в добро, в страст или в невежество. Чуй сега за това.”[2]

Три е хубаво число. Едно също е хубаво число. Един е Кришна. Ами две? Две добро ли е? Да! Винаги двама, нали! Така че знакът за победа не е измислен от Уинстън Чърчил, но идва от много древна традиция. Идва от Мадхва, от хилядолетна традиция. Мадхва Ачария е много древен и могъщ учител във ваишнавизма. И той винаги показва, че съществуват душата и Свръхдушата. Той винаги завършва това изречение, никога не казва: “Има Бог!” Казва: “Има Го Бог, има я и душата.” Винаги двама. Символът „победа” идва от това. Едно и две са хубави цифри. Три също е много добра цифра.

Е, можем да продължаваме да говорим за числата, но сега трябва да дискутираме вярата, различните видове вяра. По-нататък в следващия стих Той казва: “О потомъко на Бхарата, в съответствие със съществуването на човека под влияние на различните материални гуни, човек развива определен тип вяра. Казва се, че вярата на живото същество се определя в съответствие с качествата, които е придобил.”[3]

И така, кои са тези три сили, как се наричат? Шям?

Шямасундара: Те са тама-гуна, раджа-гуна и саттва-гуна.

Тиртха Махарадж: Да. Но само си представи, че някой седи тук за първи път и ние говорим с кодове: “Кои са тези три сили? “ “Саттва-гуна, раджа-гуна и тама-гуна”, той какво ще разбере? Моля те, дай някакво обяснение!

Шямасундара: Това са трите модалности на материалната природа. Едното основно качество е невежеството, второто е страстта, а третото – доброто. Тези рамки обграждат всичко, на което се натъкваме в материалната природа – както храната, която ядем, така и всичко останало, свързано с нашата обусловеност.

Тиртха Махарадж: Мхм. Но ако искаме да дадем най-общо разбиране какво представляват тези три сили, можем да кажем, че първата е тегло или тежина, втората е енергия, а третата – светлина. Така че ако има някаква маса, плюс някаква енергия, плюс някаква светлина, тогава картината ще бъде пълна.

От това можем по-лесно да разберем какви са тези три сили. Виждате, че всичко има тежина – разбирането ни, живота ни, телесното ни съществуване, планетите – всичко притежава маса. Ако към масата се добави енергия, тя ще започне да се движи, да действа, да функционира. Така че активиращата сила е енергията. И ако ви казвам, че сте преизпълнени с раджас, това не е оплакване, а комплимент. Това означава, че преливате от енергия. Но за да приложим енергията си за правилната цел, трябва да добавим малко светлина към картината. Така че ако имате една огромна буца маса, плюс много енергия, ала без светлина – това е катастрофа. Обаче ако можем да добавим малко светлина, тогава цялата енергия и цялата маса ще функционират по правилен начин.

(следва продължение)