Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Prabhupad laughing

Въпрос на Ядунатх: Разбрахме, че гуру е най-добрият получател на благотворителност. Той, вероятно, е и който по най-добър начин раздава благотворителност. Бихте ли коментирали това, моля? Кой е подобаващ пример за даване.

Тиртха Махарадж: Ами, например Шрила Прабхупада е много добър пример за получаващ и раздаващ. Той се срещал със стотици, милиони хора. Веднъж се случило така, че летял към Австралия и още преди кацането човекът, който стоял на съседната седалка, му дарил огромно парче земя. Понеже той разбрал: “Това е много свята личност. Какво да правя с тази своя 108-ма поред собственост? Мога да му я дам.” По този начин било поставено началото на фермерската общност в Австралия.

В друг случай, знаете, хората се стремят да служат на една уважавана личност по всякакви възможни начини. Така че когато Прабхупада посещавал Англия, замъка на Джон Ленън, той предоставял белия си ролс-ройс да вози Прабхупада. Ако видите някоя снимка – как Прабхупада се качва или пък слиза от бял ролс-ройс – може да се заблудите. Може да си речете: “Що за светец е този, който се вози в ролс-ройс?!” Но никой не се смущава, че Джон Ленън, пролетарий от Ливърпул, се вози в ролс-ройс.

Други пъти хората се стремели да служат на Шрила Прабхупада с различни други предмети. Ако разгледате снимките на Шрила Прабхупада, понякога ще го видите с часовници Ролекс и златни пръстени. Може да си помислите: “Леле, не подобава на отречен човек да използва подобни вещи!” Но повечето пъти хората му донасяли тези различни джунджурии, поднасяли му ги и той ги приемал, слагал си ги, а на следващия ден ги давал на някой друг.

Така че това е манталитетът на светеца: приемам служенето ви и го раздавам на някой друг. А най-впечатляващото при него е неговият замък в Маяпур. Този замък е много специален. Направен е от бамбук и палмови листа – на практика това е една проста колиба. Дори когато станал водач на всемирна мисия, той пак живеел в тази сламена колиба. Такъв е манталитетът на светеца – той канализира енергията на всичко наоколо си в правилната посока.

А що касае служенето на духовния учител – ако може би това имаш предвид с въпроса си – много е добре да си спомним Шрила Прабхупада. Веднъж във Вриндавана, в храма Кришна-Баларам, дошъл един магьосник. Представили го и на Прабхупада – залата била пълна, бхактите били там, магьосникът дошъл и започнал номерата си. И виждате ли, започнал да материализира диаманти в дланта си, да вади монети от ушите на Прабхупада, и други трикове. А Прабхупада се смеел, наслаждавайки се на ситуацията. Бхактите се чувствали малко неловко: “Този вади пари от ушите на нашия Гурудев! Това е толкова необичайно, оскърбително е!” Но той се смеел и се веселял. Ала изведнъж спрял да се смее. Станал много сериозен и казал: “Мислиш си, че си магьосник. Но всъщност аз съм магьосникът. Защото мога да спася тези люде от смъртта. Това е истинската магия.”

Така че това е служенето, което светците правят за нас. Как бихте могли да се отплатите за него? Трудна работа. Затова истинският обмен между шишя и гуру е, че ученикът поднася живота си, а учителят в замяна поднася любовта си. Кое е по-ценно? Отсъдете сами.



Leave a Reply