Calendar

May 2019
M T W T F S S
« Apr    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




hand-with-sand

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София)

Ще четем от книгата на Шрила Шридхара Махарадж „Златната стълба” – стълбата, която ни отвежда от настоящата ни позиция до най-висшето възможно ниво на съществуване. И тя е направена от злато, това възвисяване е златно. Първата глава се нарича „Съзнателното небе”.

„Изначалната субстанция е духът, душата, съзнанието, а материята е част от тази съзнателна същност, от тази съзнателна субстанция. Не е така, че материята е сътворила съзнанието, но тя се намира в една част от съзнанието. Съзнанието е безгранично и всичко се намира в този океан. Някъде има лед, някъде има мъх, някъде желязо – всички тези различни концепции се намират в този океан. Но съзнанието е всичко на всичко, и всичко е подслонено в него. Точно както виждате късчета облаци в небето или безброй прашинки из въздуха, по същия начин и материалната концепция е някъде там из небето на съзнанието. Това е небе – съзнателното небе – и някъде из него има разпокъсани облаци и прашинки. Не виждате въздуха, но прашецът е в него! Не виждате небето – същинския етер – но облаците са в него! Така че основата е съзнанието, а вътре в него намираме тук-там облаци и прашинки.

Дарвин и други предполагат, че съзнанието първоначално е произтекло от материалните елементи, но моят отговор на това е: „Произход от вкаменелостта? Разбийте това на пух и прах, и утвърдете духовната безграничност!” Всичко е духовно: концепцията за вкаменелостта е една от безбройните концепции всред духовната равнина. Съзнанието е в основата и в него съществуват развити позиции и градации: бхур, бхувар, свар, маха, джана, тапа, сатя, брахмалока всички тези различни нива на материалното творение – а когато се добави и служенето, то се разгръща още по-обширно. Сладостната структура започва от точката, в която към съзнанието се добави служене. Служенето може да основе една красива столица, една красива държава. Тя съществува, единствено трябва да почувствате това, да влезете и да поемете определеното ви служене. Ще усетите: „Това е домът ми! Това място, тази служба са ми толкова близки. Завърнах се вкъщи.” Това е вродената способност или същност, присъщата съкровена природа – сварупа – която понастоящем е покрита с невежество, с неразбиране.[1]

Тук се споменава нещо много важно: че не материята е изначалният и първичен източник, от който се е разгърнало всичко; а по-скоро и материята, и всяко материално преживяване, което имаме, са просто като малки прашинки във въздуха. Пътувайки насам, спрях на едно място и изневиделица се появи огромен облак. Толкова огромен, че изпитах усещането, че трябва да бягам, понеже се приближаваше с такава сила. А виждате, Шрила Шридхара Махарадж казва: „Това е просто една фалшива концепция във въздуха.” Така че не забравяйте, живеем в свят на опитност. И понякога преживяванията са много мощни, изглеждат съвсем реални! „Толкова съм щастлив!” Но това е всъщност малко прашец във въздуха. Или „Толкова съм потиснат!” Поредният облак в небето. Какво означава това – че не е истинско. На практика повечето от нещата, които преживяваме, не са реални.

Тогава къде е реалността? Нима трябва да живеем в увеселителен парк, който ни прави повърхностно щастливи? Или да взимаме някакви хапчета, за да подпомогнем промяната на съзнанието си? Съжалявам, това е просто една химическа ананда – то не е истинско. Тогава къде е истината? Какво е реалността? Ако осъзнаем, че всичко, което вярваме за толкова стабилно и реално, изцяло е фалш, може да се почувстваме малко объркани. Губиш контрол, не можеш да задържиш нещата, те сякаш се изплъзват между пръстите ти. Какво можем да сторим? Опитваме се да ги сграбчим още по-силно. Сигурен съм, че всички сте били на морския бряг. Като гребнете пясък и пробвате да го задържите в юмрука си, какво се случва? Той започва да изтича, ако е сух. И колкото повече го стискате, толкова повече изтича! Същото е и с всички останали преживявания, които имаме. Когато чувстваме, че губим нещо, стремим се да се вкопчим още по-силно в него. А това е сигурният начин да го изгубим напълно. Напълно.

Но тогава как и къде да намерим реалността?

 

(следва продължение)

[1] „Златната стълба” от Шрила Шридхара Махарадж, Гл. 1

 



Leave a Reply