Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Въпрос на Крипадхам: Извинявам се за глупавия въпрос, който ще задам. Въпросът ми е защо мравките са по-важни за Джада Бхарата от следването на правилата на варнашрама-дхарма?

Свами Тиртха: Дали да служи на царя или да спаси мравките? Това е много добър въпрос. Виждате ли, можем да се опитваме да разберем тези поучителни истории от святата традиция по обичайния интелектуален начин. Но в подобни случаи фокусът е малко по-различен, защото всички обстоятелства и дребни събития в историята служат на по-висша цел. Всъщност мравките били причината за цялата тази случка. Понеже именно затова Джада Бхарата вървял неравномерно, и затова царят се ядосал, и затова започнали тези учения, които продължават още пет глави.

Коментар: Ето затова мравките са по-важни.

Свами Тиртха: Правилно. Мравките също са много важни. Защото без тях историята няма как да започне, тя е непълна. Така че всичко служи на целта да се предаде учението, посланието. Дори мъничките мравки имат много важна роля в цялата тази история.

Коментар: Те също са дух.

Свами Тиртха: Да, всеки е. Затова и Джада Бхарата бил толкова добър към тях, стремейки се да не ги убива. Така че мисля, това е важно. И ние обикновено не се взимаме за царе – нито за царе, нито пък за носачи на паланкини. Но може би можем да станем мънички мравки в мисията на Махапрабху, така че историята да започне да се случва. Затова моля ви, винаги се опитвайте да мислите за себе си от друга гледна точка. Защото обикновено ние сме много егоцентрични. Искаме да гледаме и да разбираме всичко от собствената си камбанария. Но постарайте се да се погледнете отвън. Защо Бог ви е поставил в този живот, в тези обстоятелства, защо?

Харилила: Може би това е целта на Джада Бхарата – да се разкрие в тази ситуация. Защото той не се разкрил на баща си, който бил толкова посветен на него, нито пък се разкрил когато го заплашвала смъртта. Обаче сега се разкрива.

Свами Тиртха: Така е, това е много важно. И също показва, че обучението никога не е напразно, нали. Баща му как ли не се старал да научи сина си на Гаятри – без резултат. Джада Бхарата бил като умрял кон. Разбира се, той бил в пълно съзнание докато го обучавали, но не се разкрил. Но ето сега дошло времето да се разкрие, за да спаси царя. Той не разкрил величието си, за да спаси себе си: „Щом искате да ме убиете, добре. Действайте!” Но ето тук един възможен бхакта, добър цар, който може да получи добро напътствие. И който бил готов да изостави царствения си абхиман, царственото си поведение, за да приеме шишя-абхиман, настроението на ученика: „Научи ме!”

(следва продължение)



Leave a Reply