Sharanagati

Чували сме това име на Кришна – Маканчор – толкова много пъти. Но веднъж се разхождахме из Айодхя, градът на Рамачандра, и не щеш ли на улицата се натъкнахме на търговец с голяма покрита кошница, а вътре нещо бяло, като бит каймак. Знаете, в Индия не е препоръчително да се храниш на улицата. Обаче когато разбрах какво е това, не можах да устоя, понеже това беше макан. Човек веднага се сеща: “О, продават макан по улиците. Нашият Бог толкова много обича макан, значи и ние трябва да си вземем.” Така че незабавно купихме по една порция макан за всички бхакти и тогава ни споходи разбирането за едно божествено качество. Защото беше толкова сладко и удовлетворяващо, че трябваше да повторим. Тогава разбрах защо Кришна го краде. Никога не ти стига! Никога не можеш да му се наситиш. Толкова е омайно и сладостно! За щастие Неговите енергии са неизчерпаеми и макар да е най-добрият крадец, божествен крадец, Той може да си създаде такова изобилие от макан, че да си го краде през цялото време.

Но какво се случва? Всъщност маканът е проявление на божествената енергия. Значи Кришна краде собствената си енергия. Той си играе със себе си. Създава макана и го краде. Но чакайте малко, нека помислим, какъв е този макан? Какво символизира той? О, аз забравих да кажа, че има добавена и захар! Това не е просто разбит каймак, но той е и сладък. Материално погледнато, млякото е продукт на кравата. Затова можем да кажем, че есенцията на кравата е млякото. А есенцията на млякото е маслото. А есенцията на маслото е макан – тази толкова сладка, бита есенция. Вие сте кравата. Животът е вашето мляко. Посветеността е захарта ви, а любовта е вашият макан. Ето това Кришна иска да открадне от вас – вашата сладка любов, единственото нещо, от което Той се интересува, нищо друго. Можете да Му предлагате… какво? Какво можем да предложим на Бог?

Някой: Ябълки.

Тиртха Махарадж: Какво? Ябълки? Добра идея, но в сравнение с макана това не е нищо. Можем да поднесем богатствата на целия свят – нищо не е! Можете да предложите прекрасни ястия – поне това, което вие считате за прекрасни ястия – ала всъщност Той получава раджа-бхога приношения, кралски приношения на планетите Ваикунтха. Как можете да се мерите с тях? Единствено като предложите мъничка порция макан. Подсладете го със своята отдаденост. Това е единственото нещо, което нашият Бог копнее да получи от вас.

Но как гласи името – Маканчор. Не е Макан-хари, “Този, който приема макан”, а Макан-чхор – „Този, който го краде”. Защо го краде? Аз съм готов да Му го поднеса! Знам, че това е най-добрата от всички храни и съм готов да я дам. Умен съм, разбрал съм, че любовта е най-великата сила в живота. Така че съм готов да я предложа на Бога. Ала една малка част съм си запазил за себе си. Петдесет на петдесет; давам на Него, но запазвам и за себе си. Нека бъдем реалисти! Ами ако Бог не съществува; тогава ще се окажа с празни ръце. Да бъдем реалисти – нещо за Него и нещо за мен. Обаче тогава Маканчор е подразнен: “Какво? Искаш да ме залъжеш с петдесет процента?! Искам и другите петдесет, които искаше да си запазиш. Плюс осем процента отгоре за наказание. Така че в крайна сметка ти взимам сто и осен процента.” Маканчор – Той ще отмъкне онова, което искате да си оставите.

Сега приканвам всички към открито и честно признание. Някога крали ли сте нещо? Повечето от нас са опитвали това. Колко щастие извлякохте? Не много, нали? Особено когато погледнете назад. Преди това си мислите: “О, това ще бъде добре за мен,” ала когато го сторите… е различно. Това доказва, че не е било божествено. Защото само си представете Бог да се съмнява: “О Господи, Аз откраднах сърцата на Моите предани!” Бог си казва: „О Боже! Дали не сгреших?! Може би не биваше да отмъквам сърцата на Своите отдадени. Но какво да правя? Не ми стигат пожелателни приношения. Искам същината. Защото аз знам, че послушните са готови да ми поднесат всичко. Обаче има и немирници, които искат да запазят нещо и за себе си. Искат да запазят за себе си най-доброто. А най-доброто Аз го искам! Не мога да търпя да има някой друг в тази картина.”

Недейте да пазите своя макан за себе си. Дайте го на Него, споделете го с останалите и тогава ще бъдете и снабдявани неограничено. Това е йогата на обичта, това е бхакти.

Затова Кришна казва в този стих: “Аз съм вътре във всичко и съм отвън. Аз съм Параматма в сърцата ви, генерираща силата на любовта. И Аз съм Кришна отвън, който ще се наслади на любящите ви предлагания.” Как можем да поднесем своята любов и обич по най-добър начин на Кришна? Съществуват много начини. Но ако Го викаме по име: Харе Кришна Харе Кришна Кришна Кришна Харе Харе Харе Рама Харе Рама Рама Рама Харе Харе, Той ще бъде много удовлетворен. И вие също ще бъдете удовлетворени. Най-напред даваме, сетне получаваме.

За това ни разказва този стих, за тази велика мистерия: как Кришна присъства навсякъде, но ние трябва да съсредоточаваме вниманието си все повече и повече, да разбиваме каймака, да добавяме захарта и да предложим всичко това на Него.

Въпрос на Крипадхам: Както знаем, гопите са най-възвишените души, които може да съществуват, най-отдадените на Кришна. И те са, които Го обичат най-много. Въпросът ми е: защо Кришна краде тяхното масло? Защо не краде маслото на Камса?

Браджешвар: Защото неговото е горчиво.

Тиртха Махарадж: Забравил е да добави захар.

Крипадхам: Това значи ли, че гопите са си запазили нещо?

Тиртха Махарадж: Това е въпрос от областта на раса, не можем да навлезем в него. Можем да гледаме на това като на духовна политика. Чух, че скоро ще имате избори: ляво крило, дясно крило. Всъщност има такива фракции и сред групите на гопите. Десните винаги са покорни. Те винаги казват „да”. А левицата понякога казва „не”. Но не мога да навляза повече в тези теми. Това означава, че си запазваш нещо, което няма кротко и официално да дадеш; но ти искаш да дадеш повече, затова го запазваш.