Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 01.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Първото духовно желание, ако наистина искаме да не пропилеем шанса на човешкия живот, е да намерим своята истинска идентичност. А нашата идентичност е съставена от толкова много различни елементи: кармичен фон, националност, култура, пол – толкова много неща. Но всички те ще се променят. Следващия път ще получим различен пакет. Предишния път сме имали различен пакет. Всичко това се променя. Така че ако искаме да открием истинската си идентичност, трябва да се откажем от тези лъжовни отъждествявания и да разкрием своята истинска самоличност.

Но каква е моята истинска самоличност? Достатъчно ли е да кажа: „Аз съм себеозарена искра”? Това е твърде общо. То е общовалиден отговор. „Кой си ти?” „Ами, аз съм искра.”. Не, нужен ни е специфичен отговор. И кой ще изгради нашия характер? Кой ще оформи нашата идентичност? Майсторът-скулптор. Истинският ученик чувства: Каквото и да съм, аз съм творение на моя учител. Каквото и да имам – моите приятели, моята джапа, духовните ми идеали, братята ми, животът ми, моят прасадам, хлябът ми насъщен – всичко ми е дадено от моя учител. Аз съм творение на моя учител. Аз не съм себе си. Аз съм него – в един смисъл. Аз съм част от него.

Това е един начин да развием духовна идентичност. Това е един начин да уловим шанса на тази човешка форма на живот – да осъществим тази духовна идентичност. Това е много добра духовна цел, много добър духовен стремеж в началото – да открием себе си. Съгласни ли сте?

Веднъж един предан ми каза: „Търся себе си през последните двадесет и пет години и нищо не съм намерил. Къде да открия себе си?” Това показва, че този дълг, да намерим себе си, далеч надхвърля обичайните способности, които имаме. Но ако се отъждествяваме като слуги на своите учители, като частички от структурата на божественото служене, мисля, че това носи удовлетворение. Това е подслонът, хижата, която можете да намерите в грамадните Хималаи. И тогава, когато сте си у дома, можете да развивате все повече и повече своята истинска духовна самоличност; то е въпрос на култивиране. И също можем да кажем, че което е важно за нашите учители, за нашите наставници – то ще стане важно и за нас. Това е друг начин да израстваме и да се сдобиваме с духовни цели, с духовни стремежи. Ако имаме тази изначална духовна цел – да открием своята идентичност, и ако имаме следващата стъпка – да се интегрираме и идентифицираме с духовните примери, тогава можем да започнем да разглеждаме този въпрос: как да постигна духовните си цели. Защото ще имам духовна цел, ще имам практика, ще имам процес; и след това трябва да продължаваме да запитваме как да култивираме правилно духовния живот.

Защото всъщност въпросът „Как да постигна духовните си цели?” означава „Как да практикувам правилно божествената любов?” Разбира се, нима бих могъл да практикувам божествена любов?! Не мога. Но вероятно вълната може да дойде и да ме отнесе. Защото Бхакти е независима от нищо друго, тя зависи единствено от себе си. Не можем да ѝ влияем. Втората характеристика на Бхакти е, че е много могъща. Така че когато и да се предоставим на божествената практика, тя ще ни въздейства много мощно. Третата характеристика е, че никога не можем да разберем как действа. Това е мистичен процес, по някакъв начин действа. Точно както повечето хора не разбират как действа прахът за пране, но той действа. По същия начин, ако прилагате процеса на бхакти-йога, той ще работи върху вас. Това е мистика! Не разбирате как се случва, но се случва. А четвъртата характеристика е, че е неустоима – за щастие. Защото ние сме много ловки в съпротивата. Ала за щастие тази божествена вълна е неустоима.

И така, това е един начин да постигнем духовните си цели – да се предоставим на тази покана. Трябва да използваме здравия си разум, и много повече. Защото здравият разум ще ни отведе до здравия разум. Това не е достатъчно; нужно е нещо повече и то е отвъд човешките способности. То е духовната способност. Така че онзи младеж в началото е бил прав! Не е достатъчно просто да станем добри хора. Трябва да развием такова съзнание: че човешките същества са подслон на Бога, обител на Бога. Това е началото. Тогава започваш да ставаш истински човек. А оттам насетне можеш да пречистваш още повече своята идентичност, своята роля в божествената реалност.

(следва продължение)