Sharanagati

“Винаги мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, обожавай Ме и Ми отдавай почитта си. Така със сигурност ще дойдеш при Мен. Обещавам ти това, защото си Ми много скъп приятел.”[1]

Това е най-великият идеал: “Винаги мисли за Мен.” След това някаква по-формална, по-организирана връзка: “Стани Мой преданоотдаден.” Това означава: следвай този набор от правила, живей по такъв и такъв начин, действай по такъв и такъв начин. После Кришна казва и: “Обожавай Ме.” Затова ние поднасяме обожание на Кришна и почит на гуру. Това е безопасният начин – обожание към Върховния и уважение към учителя. И “Поднасяй Ми почитта си. Така ще дойдеш при Мен без съмнение.”

“Мисли за Мен, стани Мой отдаден, обожавай Ме и Ме почитай.” Това е като официален списък какво да се прави. Ала сетне Кришна заговаря много лично. “Обещавам ти това!” Само си представете – Бог ви дава обещание. Не вие трябва да му давате дума, а Той ви дава дума. А в началната степен ние вярваме на думата Му. “Обещавам ти, че ще Ме достигнеш, защото си Ми много скъп приятел.”

В този стих се разкрива едно много есенциално послание, показващо, че отвъд официалните изисквания, съществува огромно желание за личен досег, и от двете страни. Изначалната позиция на Арджуна показва, че не страхът от Бога, а приятелството, позитивната връзка с Бога е онова, което помага. А жестът на Кришна: “Давам ти обещанието си, давам ти думата си, че ще Ме достигнеш, се дължи на това любящо, волно, естествено, спонтанно чувство на Арджуна. В това е красотата на бхакти! Бхакти не е някакъв официален път към Бога. Тя е спонтанен, изпълнен с обич път

И истинската вяра помага в това отношение. Определенията за вяра са много, според нивата на разбирането ни. Но в крайна сметка можем да кажем, че вярата е убеденост, до която достигаме чрез любов, чрез практикуване на божествена любов. Това е истинска вяра.

Затова, моля ви, винаги мислете за Кришна, станете Негови отдадени, обожавайте Го и Му отдавайте почитта си. Аз ви обещавам, че по този начин ще стигнете при Него. Защото сте Му много скъпи.

[1] Bhagavad Gita 18.65