Archives

Calendar

August 2020
M T W T F S S
« Jul    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




roses

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, сутрин, София)
 
Въпрос на Махабхава: Всички знаем, че в този материален свят любовта към Кришна присъства като изкривено отражение; при все това за мен – говоря единствено за себе си – любовта към Кришна е нещо абстрактно. Като се опитвам да я сравня с човешките взаимоотношения, чувствам я много далечна, защото не мога да седна с Него на една маса, не можем да се разходим заедно, не можем да поговорим. 
Свами Тиртха: Малко съм изненадан, но продължи. 
Махабхава: Не че очаквам от Него да дойде на секундата. Но дори да се затвориш и да мантруваш ден и нощ, вечерта пак ще седнеш да вечеряш сам. Не можеш да общуваш с Него лице в лице. Поне аз не мога. И това е много неудовлетворяващо, защото знаем, че трябва да контролираме сетивата си, обаче не усещаме с цялото си сърце пълнотата от общуването с Кришна. 
Свами Тиртха: Какво да се прави? 
Махабхава: Това е въпросът ми. 
Свами Тиртха: Много тъжна история. Ние всички сме в училището на божествената любов. Някои са в първи клас, други са в по-високите класове. Други пък преподават в това училище, ала при все това и те го посещават. Защото то е най-доброто училище! И всичко зависи от това доколко е извисено съзнанието ни. Както се спомена в книгата, която четем: „Мой Господи! Съзнанието ми е толкова принизено! Съсредоточавам се върху толкова незначителни неща.”[1] Ако можем да извисим виждането си, тогава теорията ще се превърне в нещо съвсем практично за нас. Теоретичният Бог, Истината, ще станат наш хляб насъщен. 
Така че това е едно решение на проблема – трябва да се доближаваме все повече до реалността на Кришна. Понякога очакваме Той да дойде в миговете на интензивна медитация, когато се чувстваме като добри бхакти. Но преди казах полу на шега, че чакате, чакате, а Той не идва! А може да се случи да преживявате трудности и падения, пък именно тогава да усетите протегната ръка на Бога, да почувствате утехата на Кришна. Защото Той е хитрец. Идва в неочакваните мигове, а не когато Го чакате. „Днес съм подготвил всичко както трябва според очакванията, както е описано в книгите. Сега съм добър бхакта.” Чакаш, чакаш, чакаш, но Той не идва. 
Веднъж единственият брахмачари в ашрама по онова време работеше в градината с рози. Всеки ден се връщаше с цяла риза, пълна с рози. В ръкавите, вътре в ризата – идваше с огромен „корем”, пълен с рози. А очаквахме Гурудев. Само веднъж в живота имахме възможността да разполагаме с триста или дори повече розови пъпки. И можахме да направим толкова дълъг гирлянд, че метеше земята. Защото чакахме Гурудев да дойде. И какво се случи? Той не дойде! Това наистина беше най-големият гирлянд в живота ми! А той не дойде. А разбира се, когато нямахме дори листенце от цвете – той ще дойде! Когато сме най-неготови да го посрещнем. И не само цветя нямахме, но нямаше и бхога[2] в ашрама, нито пари в джоба. Гуру идва в такъв момент – когато не го очакваш. Когато не си подредил хубаво всичко както трябва да бъде. Друг път, когато и Гурудев да дойдеше, не знам как ставаше, но прасадамът все беше халва. Ние правехме халва веднъж годишно; обаче беше сигурно, че той ще дойде вечерта. И ще ни сгълчи: „Пак ли халва ядете? Всеки път халва! Как ще обясните това?” „Не, Гурудев, това е само веднъж в годината!” 
А щом добрите слуги на Кришна идват в неочакваните моменти, не бива да очакваме, че техният Господар ще дойде, когато се очаква. Защото тези слуги от Него се учат и Него следват. 
Ала всъщност ти си права, за повечето от нас любовта към Бога е някаква теоретична истина. Затова Кришна изпраща светците, които идват по-близо до нас. Чрез тях можем да научим нещичко за практическото служене, защото „любов” е равно на „служене”. Това означава също и че „служене” е равно на „любов”. Бхакти е нещо съвсем практично, защото ако не можем да служим пряко на Бога, Той ни изпраща Своите предани, на които можем да служим пряко. С тях можем да се храним заедно, с тях можем да пеем заедно, с тях можем да играем футбол. 
Както веднъж Гурудев ни покани да играем футбол. Аз бях в другия отбор, разбира се, и се надявам той да не приема това за оскърбление, но не го биваше много във футбола. За късмет и аз също не съм добър играч. При все това, нашият отбор беше по-силен от техния. Така че според всички сметки трябваше да победим. Обаче как може да спечелиш срещу духовния си учител! Чувствахме се много неловко и тогава ни хрумна добър изход: оставихме ги да победят. 
Но например, той беше много добър на шах. Понякога гуру е готов да покаже една съвсем човешка страна; при все това никога не забравяйте кой е той. Това зависи от нас. Ако един ученик е извисен, той е готов да се включи в танца, когато е поканен от своя учител. Обаче никога няма да забрави кой е започнал танца. 
 
(следва продължение)
 
1.  „Златната стълба” Гл.1 Виждане отвъд възприятието на сетивата от Шрила Шридхара Махарадж
2.  хранителни продукти

 



Leave a Reply