Sharanagati

Всеки получава трудности според възможностите си. Всеки получава каквото заслужава. Не, не е вярно, не ми вярвайте! Всеки получава по-добро, отколкото заслужава. Защото Кришна е милостив. Не справедлив, а милостив. Затова и не ни дава каквото заслужаваме, а далеч по-добро. Кришна също е пристрастен, тенденциозен. Той предпочита Своите предани.

В Унгария казваме, че биеш онзи кон, който тегли каруцата. Защото ако някой върши работа, от него очакваш все повече и повече. Кой обръща внимание на ленивия? Когато не очакваш кой знае какво от един кон, оставяш го на мира. Или другата поговорка е: „Палмовото дърво расте под товара си.” Разбирате ли?

Няма любов без болка. Това е фундаментално уравнение. В математиката на предаността първото уравнение гласи: любов е равно на болка. Но страданието има и добра страна, тъй като генерира енергия. А ако можеш да посветиш страданието си за благото на другите – това е велико служене. Както Бог Исус е пожертвал живота си и всичките му последователи са се облагодетелствали от това. По същия начин и ученикът отдава целия си живот на Кришна, на вайшнавите, на духовния си учител. Това е жертва. И от нея всеки извлича благодат. Но тя не е убийствена жертва, не е болезнена жертва – това е естествена посветеност. Може би е по-добре да използваме този израз – посветеност – защото „жертва” носи някакъв не много добър привкус. Нали?

Исус е страдал, но не е носил страдание на останалите. Донасял им е освобождение!

Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур е казал преди да умре: „Донесъл съм страдание на мнозина от вас. Но имаше една-единствена причина за това – да ви направя по-осъзнати за Кришна.”