Sharanagati

(продължава от предишния петък)

Петата точка е “Гледай еднакво на печалба и загуба”. Това е много трудно, защото по природа ние искаме да печелим и не искаме да губим. Но представете си, нима е възможно в този свят всеки да печели и никой да не губи? Не мисля, че е възможно. Както всички хора – имам предвид не всички, но всички онези, които имат шофьорска книжка – имат усещането: “Добре де, аз шофирам малко по-добре от средно статистическото”. Естествено всеки си мисли: “Аз съм малко по-добър от средното ниво“, но тогава кой е под него, щом има усредняване? Хайде стига! По природа човешките същества малко се самонадценяват: “Аз съм малко по-добър от средното!” Или пък всички родители чувстват: “Да, моето дете е много интелигентно! По-интелигентно е от обикновено.” Така че ние имаме тази втора природа, произтичаща от материалната ни обусловеност, да надценяваме онова, което имаме. Затова ни е и много трудно да губим нещо. Напротив, искаме да печелим, да бъдем по-добрите, да бъдем първите. Затова бъдете независими. Това се нарича ваирагя на санскрит. Рага значи привързаност а ви означава „без” – без привързаност. Ваирагя[1] значи независимост, да не зависиш от печалба или загуба. Това е балансът на йога.

Въпрос: Във връзка с това, което казахте, че ние държим да бъдем първите, най-добрите – не знам дали така сме научени, но доколкото разбирам, това е част от фалшивото его…

Свами Тиртха:  От материалната природа.

Въпрос: Когато човек открие истинската си природа, изпитва ли някакво желание да бъде оценен, забелязан от Кришна, или прави всичко безкористно?

Свами Тиртха: Не съм на това ниво, така че не мога да кажа. Безкористното действие е трудно постижимо. Защото ние се нуждаем от обратна връзка. Това не е нещо грешно, такава е природата на душата. Душата жадува за отклик. Нуждаем се от обмен; няма ли обмен, просто умираме. Духовното самоубийство е липсата на обмен.

Има една история, историята за Гопа Кумар. Когато Кришна се радвал на забавленията си с гопалите и кравите, теленцата си пасяли, така че гопалите имали време да общуват на воля. Разменяли си закуските, които майките им били дали, тичали насам-натам и си играели в много весело настроение. Изведнъж на сцената се появило едно ново лице. Дошло непознато, ново момче в градчето. И Кришна започнал да му обръща изключително внимание, изоставяйки веселата компания на останалите и втурвайки се към новодошлия. Всички се изненадали: “Кришна изостави приятелството ни, за да се срещне с този, новия?” Не само, че му обръщал внимание, ами Кришна направо отишъл и го прегърнал. И не само го прегърнал, но му и заговорил с много сладки думи: “О, скъпи Мой, толкова се радвам, че дойде! Толкова дълго време те нямаше! Знам с колко проблеми си се срещнал. Търсил си Ме толкова отчаяно! Толкова съм щастлив, че дойде!” Така че тази история за Гопа Кумар показва, че Кришна е готов да указва специално внимание на специални предани. Казва се също така, че Кришна има такава природа – Той харесва новодошлите. Момчетата и момичетата, които са отдавна наоколо – те бездруго са си там. Ала новопристъпилите внасят нов вкус и привличат повече внимание от страна на Кришна. Така че трябва добре да премислим дали искаме да бъдем старши бхакти или не. Други въпроси?

Въпрос: Обикновено започваме да служим с голямо желание, но по време на служенето умът ни отива къде ли не и медитацията ни приключва. Какъв е начинът да направим настроението си на служене съсредоточено и безкористно?

Свами Тиртха: Трябва да добавите нещо към служенето си и то е божествена любов, то е вашето внимание. Любов означава служене. Любовта не е теоретична идея, тя е нещо съвсем практично – служене. Майката не се и замисля дали детето има някаква нужда. Това трябва да се упражнява, без съмнение. Но ако веднъж действително сте се посветили, не можете да го промените. Един много прост отговор на този проблем –  опитайте се и утре да извършите някакво служене, и на следващия ден също – мъничко по-добре. И така, или влагате сърцето и душата си, или се стремите стъпка след стъпка служенето ви да става все по-надеждно.

(следва продължение)

[1] Ви-рага означава „без привързаност” (прилагателно), а ваирагя е глаголната форма.