Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 02.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Сега можем да минем на следващата ни тема – теология. С философията се опитахме да разберем: какво е, как е…? А теологията ще ни каже: кой е? И така, главният теософски въпрос е: дали тази върховна реалност е личностна или безличностна? Защото теоретично можем да се съгласим дори с един невярващ човек, че „има нещо“. Но може ли то да бъде определено? Тогава става по-интересно.

Едно основно мнение гласи, че божественото не може да бъде определено. Понеже то е отвъд всичките ни способности да го схванем, разберем и т. н. Не е такова, не е онакова, не можеш да го проумееш, не можеш да го видиш, не можеш да го назовеш, не можеш да го хванеш, не можеш да говориш с него, не можеш да го доближиш, не можеш да направиш нищо с него. Затова можем да заключим, че божествената истина е имперсонална.

Добре, можем да се съгласим с това. Истината си е истина. Но както говорихме преди, тя е само втората степен на преживяването. Първата е, че има нещо отвъд – това е първата стъпка. Втората е, че това е истината, като съзнание – тоест, съществува по-висше съзнание. Но това не е последната дума в духовността, защото блаженството, анандам, е още по-нататък. Екстазът е отвъд истината. Затова можем да кажем: добре, ако истината е безличностна, любовта непременно е лична. Без личност, що за любов е това? То е чиста теория! Веднъж някой ми каза: „Като постигна просветление, ще се превърна в любов.“ Отвърнах: „И после? Какво следва? Какво ще правиш?“ Тази толкова силна философия беше валидна само, докато не се появи една млада красива дама. Тогава нашият млад приятел незабавно осъзна, че историята е малко по-различна.

За любовта – дори на човешкото ниво, какво пък да говорим на божественото, духовното ниво – са ви нужни партньори. Тази върховна истина, това висше ниво на съществуване – как можете да го назовете? Няма как, защото то е отвъд опита, отвъд нашите човешки представи – добре. Но как може да не назовете любящия, състрадателен Господ?! Няма друг начин да се обърнете към Него, освен ако – е, не бих казал „Му дадете име“, но откриете Неговата идентичност; името е идентичност. Така че името предполага божествената любов и божествената любов предполага името.

Това е нашата философия – святото име. Това е нашата теология – святото име. Можете да речете: това е нашата веданта. Веданта – краят, венецът на познанието е, че нещо съществува. А нашата сиддханта е, че това е Той. И така, философията ни казва, че има нещо, а теологията ще ни научи кой е това.

Кое е важното тук? Че Всевишният не е ограничен по никакъв начин да се разкрие, независимо от ограниченията на човешките същества. И дали възприемате върховната реалност като неспирен поток от енергия или виждате личната красота на тази върховна реалност – това зависи от вашия вкус, от вашия подход.

(следва продължение)