Calendar

June 2019
M T W T F S S
« May    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




offering_Radharaman

(от лекция на Свами Тиртха, май 2012, София) 

Продължаваме нашето четене. Научихме за проблемите на Прахлада в училище – как посветеността му към Вишну и готовността му да сподели своята вярност към Него му донесли неприятности.

„Учителите на Прахлада го хокаха сурово, но нямаха кураж да го бият, тъй като беше син на царя. След известно време те отново започнаха да преподават на Прахлада с голяма загриженост и внимание принципите на дхарма, артха и кама, и трите вида шастра, които биха го вдъхновили да следва тези пътеки. Няколко дни след това се увериха, че Прахлада е научил всичко за науката на политиката, понеже можеше да отговори на всичките им въпроси правилно. Много щастливи, най-напред те отведоха детето при майка му. Царицата бе изключително радостна да види своя син; тя го окъпа хубаво, ароматизира тялото му с парфюм и го украси с благоприятни знаци. След това го облече в красиви дрехи и го нагизди със скъпоценни украшения. Тогава учителите му отведоха Прахлада да види цар Хиранякашипу. Прахлада поднесе почитанията си още щом се яви в присъствието на баща си. Виждайки сина си прострян в поклон в нозете си, Хиранякашипу го благослови и го прегърна с двете си ръце, изпитвайки голяма наслада от това. Сетне той вдигна детето в скута си и, обливайки го в радостните си сълзи, му каза с щастлива усмивка: „О, Прахлада, мое скъпо дете, да живееш дълго! Моля те, кажи ми, кое най-много ти хареса сред добрите неща, които научи от своите гуру?” Запитан така от баща си, Прахлада си помисли: ‘”Двамата синове на Шукрачария не са автентични учители. Писанията казва, че сад-гуру, истинският гуру, трябва да притежава две качества. Първото е шротрия – тоест трябва да познава писанията много добре. Второто е брахма-ништха – трябва да има пълна вяра в Бога. Може да се каже, че Шанда и Амарка, двамата учители, познават добре писанията. Обаче нямат вяра в Бога. Обратното, те са твърде привързани към материалните обекти и затова не могат да бъдат считани за истински гуру.”[1]

Вие често питате: „Кой е истински гуру?” Обикновено тогава аз пък задавам въпроса: „Кой е истински ученик?” Така че всички си имаме въпроси и теми за обсъждане. Но тук се споменават тези две качества: шротриям брахма-ништхам. Шротриям – познание върху шастрите; и брахма-ништхам – никакви други занимания освен посветеност към Бога. Това означава край с личния живот. Има и много-много други качества и изисквания, формулирани от древната традиция или от последователите на Шри Чайтаня Махапрабху. Но ако се налага да избираме измежду тези две качества, кое е по-важното? Познаването на шастрите или дълбоката вяра в Бога? Дълбоката вяра е много по-важна. Защото шастрите край нямат. Безпределни са! Разбира се, трябва да е налице известно ниво на информираност, ала в крайна сметка трябва да присъства това божествено качество на посветеност и осъзнатост.

Обикновено хората си мислят: „Ако съм учен, ще получа по-голямо уважение.” Затова вие събирате мъничко знания оттук-оттам и се опитвате да го покажете пред другите. Но подобен род знание е досущ като масло – колкото по-малко имате, толкова повече го разнасяте. По-късно, когато достигнете малко по-зряла степен в духовния си път, вече няма да ви интересува събирането на много знания, още по-малко пък разпространяването им. Това бе много красиво показано от Бхакти Вайбхава Пури Махарадж. Неговите млади ученици санняси даваха изключително изкусни лекции – красноречиви, бляскави, впечатляващи, изпълнени с истории и цитати, с какво ли не… Но веднъж посетих един храм, където самият той даде лекция. И знаете, след лекция бхактите обикновено дискутират какво са чули. Същото беше и този път, те говореха: „О, Гурумахарадж каза, че когато влизаме в храма трябва да се стремим да поднасяме почитанията си със смирение пред муртите.” А аз си помислих: „Без красноречие, без анекдоти, без цитати; нещо съвсем простичко – стремете се да поднасяте любяща почит на Бога.” Но не е ли това изключително съществено послание, което не се нуждае от лъскавината на една майсторска лекция? Според мен е много съществено.

Така че ако се налага да избираме между двете – знание или вяра – по-добре да изберем вярата. Защото ако имате вяра, ще ви бъде дадено знание. Ако имате знание, дори мъничката си вяра можете да изгубите съвсем лесно.

 

(следва продължение)

[1] От книгата на Б.Б.Тиртха Махарадж „Светият живот на Прахлада”



Leave a Reply