Archives

Calendar

August 2022
M T W T F S S
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2017 вечер, Рила)

Представете си, че сме на свято място. Оставили сме всички материални задължения и занимания. Животът ни е постигнал своето осъществяване. Каквото и да правим, то е с най-висшата мотивация да удовлетворим Върховния. Само щом помислим за Него, сълзи потичат от очите ни. Какво повече да добавим? Намираме се в скута на съвършенството. И тогава…

„Шри Шукадева Госвами продължи: „Скъпи царю, един ден, след като приключил сутрешните си задължения — ходене по голяма и малка нужда, и къпане — Махарадж Бхарата приседнал за няколко минути на брега на река Гандаки и започнал да повтаря мантрата си, започваща с омкара. О царю, докато Бхарата Махарадж седял на брега на реката, една много жадна сърна дошла на водопой. Докато сърната доволно пиела вода, съвсем наблизо много силно изревал лъв. Ревът му бил страховит за всяко създание и сърната също го чула. По природа сърната винаги се бои да не я убият и все се озърта подозрително. Щом чула гръмовния рев на лъва, тя много се обезпокоила. Оглеждайки се насам натам с тревожни очи, макар да не била напълно утолила жаждата си, сърната внезапно скочила през реката. Тя била бременна и когато подскочила от страх, мъничкото ѝ еленче паднало от утробата ѝ право в буйните речни води. Разделена от стадото си и нещастна от своето помятане, след като прекосила реката, черната сърна страдала силно. Тя се свлякла в една пещера и веднага умряла. Седейки на брега на реката, великият цар Бхарата видял малкото еленче, останало без майка, да се носи надолу по течението. Виждайки това, той изпитал голямо състрадание. Като искрен приятел, вдигнал невръстното еленче от вълните, и понеже знаел, че е сираче, отнесъл го в ашрама си. Постепенно Махараджа Бхарата много се привързал към еленчето. Започнал да го отглежда и да го храни с трева. Винаги с внимание го пазел от нападения на тигри и други зверове. Когато го сърбяло, той го чешел, като винаги се стараел да му е удобно и приятно. Понякога го целувал от обич. Привързан към отглеждането на еленчето, Махарадж Бхарата пренебрегвал правилата и предписанията за напредък в духовния живот, и малко по малко пропускал да обожава Върховния Господ. След няколко дни забравил всичко за духовния напредък. Великият цар Бхарата започнал да си мисли: „Уви, това безпомощно еленче, по силата на времето, което е представител на Всевишния, изгуби своите роднини и приятели, и се приюти при мен. То не познава никого освен мен, понеже станах за него и баща, и майка, и брат, и роднина. За такъв ме счита еленчето и има пълна вяра в мен. То не знае никой освен мен; затова не бива да съм завистлив и да мисля, че заради него собственото ми добруване страда. Без съмнение трябва да го отглеждам, закрилям, храня и галя. Щом се е приютило при мен, как бих могъл да го пренебрегна? Макар да смущава духовния ми живот, аз разбирам, че когато някой безпомощен е намерил убежище, той не може да бъде пренебрегнат. Това би било огромна грешка. Дори да е в ордена на отречението, онзи, който е напреднал, несъмнено изпитва съчувствие към страдащите живи същества. Със сигурност човек трябва да пренебрегне собствения си интерес, макар и да е много важен, за да защити някой, който му се е отдал.”[1]

И така, какво се случва? Носехме се необезпокоявани в екстаза на духовното съвършенство, когато изведнъж започва някакъв екшън. Нещо съвсем обикновено, ежедневно се случва – сърна идва да пие вода. По всяко време може да се случи, докато сте съвършено съсредоточени в своята медитация, нещо съвсем простичко, съвсем обикновено да започне да става около вас.

И тогава историята започва да ескалира. Появява се втори герой – лъвът. Приносът на лъва към ситуацията е мощен рев. А всички, които са подчинени на лъва, се боят от този рев. Точно както Бхактисиддханта Сарасвати – той бил считан за гуру-лъв; неговият мощен рев разтърсвал сърцата на невярващите. Външно той бил силен и могъщ като лъв, а вътрешно бил нежен като листенце на роза.

А вие какви личности сте? Лъв отвън и роза вътре? Или роза отвън, пък вътре лъв? „О, той е бхакта като роза, но с някои лъвски качества”? Или: „Той е гуру-лъв, а качествата му са като розови листица”?

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.8.1-10



Leave a Reply