Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Често сърцето се сравнява с лотосово цвете. И обикновено очакваме лотосовото цвете да е чисто, нали? Лотосът е символ на чистота. Също така лотосът е символ на божествени сили, както и символ на творението. Когато листенцата на лотосовия цвят са разтворени, това олицетворява проявената фаза на творението, вякта. А когато е затворен, като пъпка, това е вселената в непроявеното си състояние, авякта. Така че лотосът е много значим символ. Именно затова е в ръцете на Бог Вишну – понеже Той държи ключа към творението във формата на лотосово цвете.
На санскрит има много различни думи за „лотос“. Този толкова красив символ притежава и различни биологични характеристики. Един вид лотос цъфти нощем на лунна светлина, друг цъфти денем на слънце. Всички тези характеристики ни помагат да разберем този вселенски символ.
Често той се използва и да опише позицията на ученика. Знаем много добре това сравнение: Кришна е слънцето, преданият е лотосовото цвете, а гуру е водата около него. Без водата, цветето би загинало в изгарящата жар на слънцето. Затова ученикът трябва да е чист, много чист. Това показва също и, че той е като творението в най-изпълнената му с потенциал форма. От лотосовата пъпчица може да разцъфне най-прекрасното цвете; по същия начин и от един чистосърдечен ученик може да излезе чист предан. Така че вие можете да израствате в духовното си съзнание. Също така с този космически символ, лотосовото цвете, Бог Вишну благославя Своите предани. Затова можем да кажем дори, че цялото това творение е благословия за съществата.
И така, някои санскритски думи описват мястото, откъдето израства лотосовият цвят. Една такава дума е апджа. Ап означава „вода“, -джа значи „раждане“; тоест рожденото място на лотосовия цвят е водата. Или пък панкаджа; панка значи „кал“, роден в калта. Това също е като ученика – роден в калта на илюзията, но разцъфнал в божествената светлина на Радха-Говинда-лила. Други имена са по-поетични. Например кайрава означава белият лотос, който цъфти по пълнолуние. Кумуда е бялата водна лилия, разтваряща се при изгрева на луната. Аравинда е друго наименование на лотосовото цвете, което е свързано с Камадев, понеже е една от неговите стрели. А знаете, ако Камадев прониже сърцето със своите стрели, никой не може да устои. Пушкара, още едно име за лотоса, е синият лотос. Но най-общо го наричат падма; а понякога и камала. Падма също така означава и много голямо число – десет на дванадесета степен.
Добре, тук има йоги, нали? Кажете ми, къде е лотосът в йога?
Ведавид: Сахасрара-чакра.
Свами Тиртха: О, много добре. Това е един лотос; а другаде? Падмасана – лотосовата поза. Тя също е много интересна, защото по този начин тялото формира триъгълник – което отново осигурява целия потенциал за духовно въздигане. А какво се е  случило, когато Бог Буда постигнал просветление? Той се вдигнал от медитативната си поза, тръгнал да върви, а в следите от стъпките му от сухата земя изниквали лотоси. От това можете да проверите дали сте се просветлили. Ако изникват лотоси, добре, значи нещо се е случило; ако не, тогава „сега работете, самадхи по-нататък“[1].
И както споменахте, най-горната, коронната чакра също се сравнява с лотосов цвят. На практика и всички останали чакри са сравнени с лотоси, но тази е най-значимата – нивото на просветленото съзнание. И тя е хилядолистна; не е необходимо да броите листенцата, понеже хиляда значи много, много, напълно разцъфнала.

(следва продължение)

1.   Известен цитат от Шрила Прабхупада



Leave a Reply