Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




птички

(от лекция на Свами Тиртха, 09.01.2014, вечер, София)

Въпрос на Махадев: Махарадж, тъй като всички души са индивиди и в същото време всички са частици от Върховната Душа, във връзката си с духовния учител ние губим ли своята индивидуалност като му служим напълно и забравяме всичко лично, или добавяме повече качество към себе си? И също, как можем да добием тази перспектива, че добавяме повече качество вместо да чувстваме, че губим нещо?

Свами Тиртха: Много добър въпрос, благодаря ти! Аз споделям второто виждане – че не губим, а по-скоро добавяме нещо. Но трябва ясно да разграничаваме между двата аспекта на душата и на човешкото същество. Едното е личността, другото е идентичността. Личността е ограничена от материални фактори като карма, гуни, самсара, толкова много неща. Зависи от семейството, от образованието, от преживяното – множество фактори я обуславят. Тя се променя от време на време. Но индивидуалността никога не се променя. Това, че сте чит-кана или искрици съзнание, никога не се променя. Което се променя е разбирането, което имаме за себе си.

Хората обикновено имат три различни самоличности: една, която показват пред другите; втора – за каквито се мислят; и трета – каквито наистина са. В повечето случаи трите са много далеч една от друга. Но в процеса на пречистване в живота в преданост, те се събират в едно. Не искаш да показваш маска пред останалите, себе-анализът ти е достатъчно ясен и прецизен – разбираш себе си, а не фалшивата си самоличност. Ние изгубваме всичките си погрешни разбирания в този процес. Така че ако губим нещо – това е тази кошница на личността, така да се каже – схващания, чувства, неразбиране и т.н. – всички неща, които са непостоянни. Но тази загуба ни помага да се доближим до истинските себе си, до истинската си идентичност, индивидуалност. Защото ако няма индивидуалност, ако в този смисъл няма личностна концепция, виграха, тогава няма шанс за служене.

Затова моля ви, опитайте се да запомните тази разлика между вашата личност и вашата индивидуалност. Личността се променя, индивидуалността или идентичността никога не се променя.

А другият въпрос беше как можем да развием тази нагласа, че печелим. Нашите доброжелатели имат голяма вяра в нас. Ние не виждаме своето бъдеще. Те не само виждат бъдещето ни, но работят за това бъдеще. И тяхната сила е по-голяма от нашата съпротива. Така че може да си мислим, че губим, но всъщност в крайна сметка печелим всичко.

Шрила Шридхара Махарадж описва това по следния начин: отначало, когато ме въведат в практиките на предаността, може да си помисля, че трябва да рискувам всичко, без да е сигурно дали ще спечеля каквото и да било. Целия риск – никаква печалба. Бихте ли се въвлекли в подобна игра? Рисковано е! Рискуваш всичко, а печалба няма. Но междувременно ще получиш наставлението: без риск няма печалба. Не рискуваш ли, нищо няма да постигнеш. А накрая, след съвършенството, ще видиш – не е имало никакъв риск, а съм спечелил всичко. Защото каквото съм изгубил е незначително, а каквото съм спечелил – неоценимо.

 

 

 



Leave a Reply