Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Във вътрешния напредък, във вътрешното развитие има един много труден елемент – налага се да се изправиш лице в лице със себе си, за да разбереш, така да се каже, цялата истина за себе си. Това е едно много сложно и тягостно усещане, но то помага за вътрешния напредък. Ако се упражняваме в смирение, това ще ни извиси. Ако се навеждаш, ще бъдеш въздигнат. Това е съвсем проста формула, която трябва да следваме. Трябва да застанем лице в лице със себе си, защото не можем да се крием зад гърбовете на другите. Не можем да цитираме другите, не можем да се уповаваме на другите. Трябва да застанем лице в лице със себе си, със своята вяра, със своя Бог. Разбира се, голяма благодат е да имаме подкрепа. И ние имаме подкрепа, но в зависимост от разбирането си я възприемаме по различен начин. Можем да гледаме на света по начина, по който ни е дадено. Или нашите ограничения, нашите гуни; или пък милостта, която ни е дарена, ще поставят рамки на способността ни да възприемаме живота. Покажи ми цялата красота – такава трябва да бъде молитвата ни. Тогава съкровеното развитие, вярното виждане ще се прояви.

Бъдете благословени, продължавайте да вършите служенето си, забравете за себе си – и така ще бъдете по-щастливи.

Яшода: Как да направим това – хем да застанем лице в лице със себе си, хем едновременно да забравим себе си?

Тиртха Махарадж: Недейте да забравяте грешките и недостатъците си. Имайте ги предвид. А това е достатъчно, за да се изправите лице в лице със себе си.

Обаче, да се заглеждаме в себе си може също да се превърне и в специфичен вид егоизъм. Така съм загрижен за своите грешки. Медитирам върху моите недостатъци. И да подценяваме, и да надценяваме себе си е грешка.

Да застанеш лице в лице със себе си означава, че ти си най-добрият си приятел. Добрият другар винаги е с теб, изразява откровено мнението си и е най-верният ти критик. Трябва да сме много бдителни какво се случва. Ако осъзнаваме как действаме, от какво се влияем, на какво откликваме, това означава, че познаваме себе си, че сме способни да се погледнем отстрани.

А следващата стъпка, да забравим за себе си, е въпрос на посветеност. Ако сме се отдали, вече нямаме права. Шрила Шридхара Махарадж много пъти казва: “Всички права са запазени – за Кришна.”



Leave a Reply