Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaMar
27
(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 вечер, София)
(продължава от предишния понеделник)
„Рама отишъл в гората Дандакараня заедно със Сита и Лакшман, за да изпълни заповедта на баща си, която била изгнание. Там се облякъл като садху. Въпреки че косите Му били сплъстени, Той бил прекрасен – момък на около шестнадесет години. По онова време шестнадесет хиляди мъдреци извършвали обожание. Служенето арадхана означава служене в медитация над Радха-Кришна, Рама или някой друг чрез мантра. Те повтаряли Гопал-мантрата от хиляди години. През този дълъг период обаче, не станали като риба, която ако бъде извадена от водата би умряла незабавно. Практиките на мъдреците били прекъснати и слаби. Техните практики били много превъзхождащи вашите. При все това, те били слаби. Вашите практики са много слаби. Понякога вие повтаряте своята Гаятри-мантра, друг път не. Понякога будувате, а друг път спите. Ако мислите за всичките си проблеми, вместо да се концентрирате върху мантрите, мантруването ви ще е равно на нула и ще заспите. Тогава бързо ще ви споходят големи проблеми.
И така, тези мъдреци извършвали своите донякъде слаби практики. Щом зърнали Рама обаче и Той ги погледнал, те намерили своето вдъхновение и започнали да Го молят: „Сбъдни нашето желание!” Рама знаел, че те искали да служат на срещата на Радха и Кришна, и че искали да участват в раса-танца и другите забавления.”[1]
Раса-танцът винаги се описва като много поетичен танц между младия Кришна и младите гопи. А пък всички тези мъдреци, извършващи своята медитация от хиляди години, въобще не изглеждали като свежи, млади момчета и момичета. Ала те имали стремеж. Искали да се присъединят към вечните забавления на този вечно-свеж младеж в Неговата любяща прегръдка.
Ако се погледнете в огледалото, не виждате вечно-свеж младеж. Виждате някакъв облик. В това отношение сме много подобни на старите мъдреци.
Баладев: Само дето не сме мъдреци.
Свами Тиртха: Исках да проверя и още две неща. Първо: каква е вашата практика? Те поне повтаряли мантрите си. А вие? Ако се погледнете в огледалото: „Огледалце, огледалце… кажи ми какво се случва с този човек?” Второ: какъв е стремежът ви? Каква е практиката ви и какъв е стремежът ви? Моля ви, опитайте да застанете лице в лице със себе си. Бъдете много честни и строги със себе си – открийте своята практика и своята цел. И след това действайте в съответствие с тях.
И така, тези мъдреци искали да влязат в лични взаимоотношения с Кришна. Ала в това си раждане те били мъдреци – в мъжко тяло. „Рамачандра знаел какво си мислят. Затова в добротата и милостта си им казал: „Този път не мога да сбъдна желанието ви. Но в следващото си раждане ще дойда като Кришна. Тогава вие ще се родите от гопите във Враджа с помощта на йога-мая и ще можете да Ме срещнете, а Аз ще изпълня вашето желание.”
Ако аз бях получил такова послание, бих бил готов още хиляда години да продължа с медитацията си! Сега аз ви предадох това послание. Моля ви, бъдете готови през идните хиляда години да продължавате с медитацията си.
(следва продължение)
[1] От книгата на Бхактиведанта Нараян Махарадж