Sharanagati

 „О Пaртха, щастливи са онези кшатрии, които получават възможността да се сражават, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към райските планети.”[1]

Този стих е съвет към кшатриите; те са воините, или можем да ги наречен – рицарите. Има ли рицари тук, в тази стая? Тайни рицари? Времето на рицарите е отминало. Подобен род люде липсват изключително много – които живеят във въздържание, много са силни, много отдадени и винаги готови да помагат на другите. От свързаността си с божествеността те извличат силата да помагат на хората.

Сега живеем в много специална епоха, в която си мислим, че можем да разрешаваме проблемите и въпросите си без божествената връзка. Затова кшатриите липсват в наши дни. Искаме да използваме технически съоръжения или някакъв друг вид енергия, като машини или пари за разрешаване на проблемите. Ала не бива да забравяме, че в крайна сметка благословиите идват от божествения досег. Дори и да не сме кшатрии в оригиналния, класически смисъл, ако запитам: “Има ли бойци в тази стая?” повече хора биха се отзовали: “Да, готов съм да се боря за някоя добра кауза, за моята кауза.” Обаче липсва ли божествената връзка, от рицар ще се превърнеш в нищожен уличен побойник. Затова не бива да забравяме за това божествено съприкосновение. Можем да бъдем кшатрии и в символичен смисъл – борци за истината. Не борци за своя собствен интерес, а борци за истината.

Какъв е дългът на един боец? Очевидно да се сражава. Ала сражавайте се за някакви по-висши принципи. Всъщност това е симптом или качество на светеца – че той е готов да посвети живота си на една по-висша цел. Това е много важна дефиниция: светецът е готов да посвети себе си на по-висша цел. Свещеният боец е готов да пожертва дори живота си за духовното благо на другите. Ако един кшатрия, или воин, загине в бой… Възможностите са две: или побеждава – и тогава печели всичко; или умира – и тогава отива в рая.

За един кшатрия е достатъчно да умре веднъж, за да постигне съвършенство. Умира в бой – и отива в рая. Обаче съществува друга една каста, друга група хора – наричат ги брамини. Брамините трябва да умират много пъти. Защото техният процес не е само този простичък обмен: умирам и постигам. Не, те трябва да умират за по-низшите нива на съзнание и да продължават напред. Всяка стъпка, която правят, е своего рода смърт – смърт за по-низшето и прераждане за по-висшето. В този смисъл ние всички сме и брамини: трябва да умрем за ограниченията си и да се родим наново за по-висшите каузи.

Браминът в крайна сметка се сражава срещу себе си. Той иска да спечели срещу себе си. В свещените писания се казва, че най-голямата загуба е печалбата. А най-великата победа е над нас самите. Ако човек знае, значи е интелигентен; ако разбира, значи е мъдрец. Ако някой побеждава другите, значи е силен; ако побеждава себе си, значи е…? Герой.

И така, всички ние трябва да станем кшатрии, герои, брамини и да придобием много още други качества. Ако сме символични бойци, ако искаме да надделеем над собствените си недостатъци, трябва да рискуваме толкова много неща. Това означава да бъдем кшатрии – да се сражаваме със своите кусури. И да се бием за някаква свята цел.

Ала по-нататък в този стих се казва: кшатриите трябва да са щастливи да се сражават! Затова не се оплаквайте: “Пълен съм с лоши обусловености, пълен съм с лоши навици, пълен съм с недостатъци.” Поне имаме врагове, срещу които да се бием! Поне можем да се занимаваме с духовното си развитие. Тези недостатъци и трудности са за наше добро. А сраженията ни връхлитат неочаквани. Понякога си мислим, че сме спечелили една битка и си казваме: “Ах, най-сетне мир!” Ала внезапно и ненадейно идва нова атака. Тогава можем да изгубим търпение: „Отново ли!?” Ала не бива; нека сме щастливи, че ни се предоставя шанс да докажем за пореден път силата на своята отдаденост.

И така, трябва да се радваме, че ни се дава още един шанс да осъществим някакъв напредък. Моля ви, припомняйте си този стих не само когато нещата вървят гладко, но и когато ви сполетят невиждани неволи. Когато чувствате: „Не мога повече!” Тогава трябва да се сетите: “О, трябва да съм щастлив, че ми е дадена възможност да се сражавам за духовното благо.” Тогава ще ви споходят неподозирани сили.