Sharanagati

(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж върху Шаранагати-част 3, 7 септември 2006, София)

Двата елемента, които обсъдихме – да сме смирени и да посветим себе си – зависят от  нас. И най-сетне последните два елемента на шаранагати са, можем да ги наречем, обективните елементи на отдадеността. Убедеността, че Кришна е поддръжникът на всичко; и второто е дълбоко вкоренената вяра, че Той ще ни закриля при всякакви обстоятелства. Сигурен съм, че виждате разликата между двете. Защото първото пак си е само теория: да, Той е поддръжникът, Той съществува – това е един вид теоретично разбиране. Хубаво е да проумеем, че Той е зад всички дървета… „Премести камък и Аз ще съм там, отсечи дърво – ще Ме намериш там…” Но как да го приложим на практика? Tова е втората част – когато добием твърдата и дълбоко вкоренена увереност, че ако Му служим, Той ще ни закриля. Това е начинът да станем абхая, безстрашни. Може да съм слаб. Може да ми липсва мощ. Може при един уличен бой яките момчета да ме смажат на кайма. Но аз имам пълната вяра, че Кришна ще ме защити, независимо какви са физическите ми сили, понеже ние действаме на метафизичен план. Ние не сме телата – били те силни или слаби.
Докато сме още начинаещи поставяме тестове на Кришна: „Ако Те има, покажи се!” Понякога бхактите са досущ като деца. Веднъж един бхакта реши: „Ако Кришна съществува, аз ще затворя очи и без никаква пешеходна пътека ще пресека това натоварено с движение шосе.” Той успя, обаче аз не считам това за кой знае колко висше разбиране за протекцията на Кришна. Защото липсата на вяра се нуждае от доказателства. Но така е само за начинаещите. Онези, които имат дълбока вяра, могат да работят без доказателства. Могат да работят против тези доказателства! И дори при наличието на доказателства за противоположното. Това е вяра! Всяка заран би трябвало да пеете „Шикшащакам”! В последния стих се казва: „Независимо дали ще дойдеш при мен или не, независимо дали ще ме приемеш или не, аз съм Твой безусловен слуга.”
Как да практикуваме тази дълбоко вкоренена вяра? Трябва да имаме очи да я съзрем, да я възприемем. Затова можем да кажем, че най-напред е убедеността, че Кришна присъства зад всичко. Трябва да се научим неспирно да мислим за това, винаги да си напомняме: „Да, Кришна го има, Кришна съществува, това е Той, това по някакъв начин е Негово проявление.” И когато нещата започнат да се случват, просто не бива да Го губим от взора си.
Аз не бих поставял тестове на Кришна. Животът е бездруго заплетен и труден, и поставя самите нас на достатъчно изпитания. Но щом стигнем до извода: „досега съм оцелял по милостта на Кришна”, по пътя на логиката можем да заключим, че така ще става и за в бъдеще. Ще живея точно до момента на смъртта си – ни повече, ни по-малко, а точно толкова. Има ли някакъв проблем? Така че всичко е под контрол. Понякога не виждаме, не разбираме това. Затова единствено трябва да пречистим взора си, та да виждаме Кришна навсякъде. Знаете как да го направите. Мантрувайки кръговете си, очите ви ще се отворят. Ще видите скритата,  изключителна красота на живота, скритият промисъл, проникващ цялото битие. Така че наблюдавайте живота си. Това ще ви помогне да разберете какво е дълбока вяра.
Също ако общувате с хора, които имат вяра, вярата ви ще нараства. Но аз мисля, че истинската вяра се ражда в трудностите.
За да практикуваме вяра можем да наблюдаваме и изследваме, но това е теоретичен подход. Другият начин е просто да почувстваме това – как Кришна ни носи в шепите си. Просто да положим буза в дланта Му. Много по-добре е ние да доближим буза към дланта Му, отколкото Той да посегне към бузите ни с дланта си.
И така, това са елементите на шаранагати, отдадеността. Практикувайте благоприятното и избягвайте неблагоприятното – това е входът. Следва субективната част – бъдете смирени и отдайте себе си. И обективната част – имайте непоклатимото разбиране, че Кришна е поддръжникът и дълбоко вкоренената вяра, че Той ще ви закриля.
„Младият син на Нанда Махарадж, Кришна, ще чуе молитвите на всички онези, които търсят подслон при Него посредством тези шест процеса.”
Така че ако искате Кришна да чува молитвите ви, това е начинът. Чрез тези практики ще достигнете местоназначението. Не се налага да ставате мистици, тези практики са достатъчни за да достигнете. Това е истинският мистицизъм.