Sharanagati

Денят на появяването на Нитянанда Прабху е благословен момент, защото ни напомня, че един спасител е влязъл и в нашия живот, и в нашето съзнание. А това обединява бхактите, независимо от държавата, линията или мисията, към която принадлежат, защото по някакъв начин всички сме под едно знаме и то е божествената любов. И споделяме една и съща вяра, че с помощта на парампара, с помощта на специфичния канал, чрез който сме свързани с божественото, ще достигнем крайната си цел и местоназначение.

Гурудев е експанзия на Нитянанда. А Неговото име ни напомня качествата на гуру – нитя ананда – съвършено и вечно щастие. Макар дейностите и поведението на Нитянанда Прабху да са донякъде трудни за разбиране, при все това ние следва да ги боготворим, защото същностната част на Нитянанда е представена от нашия учител. Той ще ни даде най-доброто. Като бонбон. Ще ни даде този процес на пречистване като бонбон.

Принадлежим към линията на милостта. Милостивата сампрадая е една вечно нарастваща поредица от милост. Очакваме, че Кришна е милостив. Когато и Радхарани присъства, Тя прави цялото положение дори още по-милостиво. Сетне Тяхната милост се обединява в Чайтаня Махапрабху, а тази сгъстена милост се раздава на всички от Нитянанда, изначалното олицетворение на гуру. Нашите учители разпространяват същата милост. Така че в един смисъл можем да кажем, че Гурудев е най-милостивият, защото ни представя на Нитянанда, а Той ще ни отведе до Гоуранга, и след това Те заедно ще ни напътстват към Радха-Говинда.

Но кой стои в края на тази редица? Вие стоите в края. Ваишнавата е окончателното вместилище на милостта. Това означава, че вие трябва да бъдете най-милостиви!

Как да осъществим това, как да го разберем? Съвсем просто. От една страна: доведете хората до извора, от който вие сте почерпили своето щастие. Това е най-доброто служене. Тогава можем да предадем нататък милостта, която сами сме получили, така че да достигне и до другите. Това е съвсем лесно. Ала можете да упражните тази милост и по други начини. Понякога дори въплъщението на милостта, Чайтаня Махапрабху, е отхвърлял или е мъмрил някои бхакти, заради допуснати грешки или непристойно поведение. Но какво правели отдадените тогава? Те се стремели да измислят начини как да успокоят Бога, как да върнат изпъдения, отхвърлен бхакта обратно в кръговете на преданите.

Понякога вашият Гурумахарадж също ще гълчи някои от братята и сестрите ви. Какъв е дългът ви тогава? Ако принадлежите към школата на милостта, ако искате да разгърнете милостта, която сте получили от своите учители, трябва да помогнете – да изцерите раните, да успокоите страстите или да върнете бхактите, които преживяват трудности, обратно в кръга. Тогава ще можем да кажем, че принадлежим към милостивата сампрадая. Тогава ще можем да предадем нататък нещо, което сме постигнали, което сме получили. Ако даваш ще ти бъде дадено. Ако споделяш, ще имаш.

Чувствайте се благословени, че принадлежите към школата на милостта. Защото тя може да излекува раните.

Колко често ние не се възхваляваме едни други, ала след петстотин години ще остане единствено красивото, единствено онова, което сме постигнали. Трябва да работим за това – така че след петстотин години бхактите още да се събират, да възпяват заедно Бога и да чувстват, че някой е направил нещо и за тях. Защото ние работим за следващите поколения. Не действаме само за себе си, не само за бащите си – нашите духовни учители – но сме тук и за следващите поколения. Те ще дъвчат това, което вие им дадете. Затова, моля ви, дайте им изключителен прасадам.

Бъдете благословени, бъдете щастливи в служенето си, бъдете отдадени на практиките си, израствайте в отдадеността и… блестете! Излъчвайте щастието, анандата на посветеността, защото този свят е твърде тъмен. Всички се нуждаем от светлина.