Sharanagati

Успехът на духовната общност се основава на единството. Принципът на единството е много важен. Веднъж в древни времена няколко садху се срещнали в един ашрам и се заприказвали. Мястото било много силно, място на много сериозна садхана, а пък посетителите спадали към други школи, общества, мисии. Разговорът започнал така: “Ние сме силни. Тук в нашия храм садханата е силна.” А гостите започнали да хвалят тази толкова стабилна практика: “Да, много добре! По много хубав начин служите на Бога.” Тогава отсреща им казали: “Обаче, знаете ли, не са много онези, които могат да отдават такова стриктно служене. Има някои слабаци, които нямат място сред нас. Но за щастие имаме някои лежерни мисии, където можем да изпратим тези ленивци.”

Какво е вашето мнение? Парамананда?

Парамананда: Мисля, че има някакъв интересен милостив елемент в този разговор за тези лежерни мисии. Струва ми се, че садху се опитват да провокират присъстващите, за да видят доколко са смели и доколко са смирени.

Тиртха Махарадж: Хм. Други прочити на историята?

Дани: Мисля, че е прагматично да се приеме, че разните хора в разни моменти имат различни способности и различно ниво. Това не означава, че някой е по-важен или по-специален, но просто в този специфичен момент има нужда от не толкова тежък товар, понеже няма да има силите да го понесе.

Ямуна: Вярно е, че „Птиците с еднакви пера се събират в ята”, но въпреки това няма две птици с еднаква перушина. Така че ако една птица гледа само кой се доближава до цвета и формата на перата й, ще трябва да лети сама.

Тиртха Махарадж: Когато чух тази история си помислих, че е твърде избирателна. И изразява онзи егоистичен начин на мислене: “Ние сме най-добрите! И нямаме нужда от слабаци, от глупаци, от мързеливци, от деца, от старци, от такива и онакива… Нуждаем се единствено от силните.” Което в един смисъл е така! Всеки иска елитна група, нали? Искате хора, които са готови да свършат нещо, а не такива, които се опъват през цялото време. Обаче, също както в едно семейство, приемате и старците. Не е така, че когато от дядото вече няма полза, го ритвате в задника. Понякога Шрила Прабхупада също е споменавал това: “Аха, бива го старецът, а? Не яде много, не спи много, ама още върши работа?! Харесва ли ви, а?” Затова трябва да се грижим за онези, които в момента не са достатъчно силни, които са ни изпратени от Бога или които се нуждаят от помощ. Разбира се, покажете ми някой, който не се нуждае от помощ.

Но знаете ли какъв е нравът на жеравите? Жеравите летят заедно. Те изминават огромни разстояния, летейки във V образна форма. Един от тях лети най-отпред. А какво се случва когато летиш отпред? Изморяваш се. Затова се нуждаеш от подкрепа. И всички отзад започват да издават крякащ звук, с който му дават импулса: “Давай, давай, давай!” Това е начинът да се лети заедно! Но знаете ли, да се прелетят хиляди мили не е шега работа. А понякога има и по-слаби. Понякога някой може да е болен. И какво се случва? “Болният не съумява да лети заедно с нас; затова я по-добре да го изхвърлим, та да можем да летим по-добре! Ще постигнем целта си, независимо от жертвите, които трябва да направим!” Не, какво правят те? Ако се налага някой да изостане, двама или трима поспират с него.

Ямуна: Това истина ли е?

Тиртха Махарадж: Истина е. Ямуна, аз не разказвам приказки!

Ямуна: Не съм знаела в такива подробности навиците на жеравите!

Тиртха Махарадж: Но аз ги знам. И така те остават заедно, обучават изоставащия, помагат му да възвърне силите си и после отново политат заедно.

Учете се от природата! Ние летим заедно. Някой лети отпред. Издайте онзи звук! И нашата мантра, нашият звук е малко по-сложен. Той не е просто крякане, а гласи: “Харе Кришна!” Така че ако вибрирате този звук, цялата група ще лети заедно много добре.