Sharanagati

“Шри Чайтаня Махапрабху остана няколко дни в Алаланатха. Междувременно получи вестта, че всички бхакти от Бенгал идват в Джаганнатха Пури. Когато бхактите от Бенгал пристигнаха в Джаганнатха Пури, Нитянанда Прабху и Сарвабхаума Бхаттачария положиха големи усилия да накарат Бога да се върне в Джаганнатха Пури. Когато Богът най-сетне напусна Алаланатха и се върна в Джаганнатха Пури, Той страдаше ден и нощ от раздялата с Джаганнатха. Скръбта Му не познаваше предел. В това време преданоотдадени от различни части на Бенгал, и особено от Навадвипа, запристигаха в Джаганнатха Пури. След като помислиха какво да сторят, всички бхакти започнаха да възпяват светите имена на Бога заедно. По този начин умът на Бог Чайтаня бе успокоен от екстаза на мантруването.“[1]

Тук се описва, че Махапрабху бил много тъжен поради раздялата с Върховния. Така че ако се чувствате малко тъжни, това не е лош знак – може би вкусвате екстаза на раздялата. Тогава това веднага става сладко. Но мисля, че всички познаваме болката от раздялата. Понякога познаваме и болката от общуването. Обаче казвам ви, раздялата е по-интензивна.

Ала какъв бил лекът за това страдание на Махапрабху? Това било святото име. А още и добрите новини: „Бхактите идват.” Макар Джаганнатха Пури да е екзотично място – палмови дървета, океан, прекрасен пейзаж – без бхактите той е досущ като Раджастан, пустиня. Обаче с вестта идва и надеждата: “О, бхактите пристигат!” и тогава пустинята започва да се превръща в оазис. Не сте ли изпитвали това чувство понякога – когато отивате в храма или очаквате духовен гост, или чакате духовния си учител, усещате такова въодушевление, че дори нормалните, безсмислени и незначителни житейски неща се превръщат в магия! Това е илюзия. Илюзия е когато не долавяте магията. Защото тези мигове са истинските!

И така, добрите новини, че бхактите идват, облекчили изгарящото сърце на Махапрабху. А когато накрая дошли, те започнали да мантруват. И Шрила Прабхупада казва: “Тъй като са абсолютни във всяко едно отношение, личността, формата, изображението и киртана на Бога Джаганнатха до едно са идентични. Затова, когато Чайтаня Махапрабху чул възпяването на святото име на Бога, Той се успокоил. Преди това Той се чувствал много унил заради раздялата си с Джаганнатха. Заключението е, че когато и да се случва киртан на чисти бхакти, Богът незабавно е там. Възпявайки светите имена на Бога, ние общуваме с Бога лично.”

Така че приемете това като съвет, братя и сестри.

(следва продължение)