Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2019, София)

Очакват ни няколко значими дни. Обичайно има два вида лекции. Едната е романтична покана за съвършения духовен свят. А другата е да се наплашат хората с бруталните истини за живота и смъртта. Коя ви се нрави?
Отговор: Втората.
Друг: Първата.
Свами Тиртха: Виждате, многообразни мнения. Едни искат романтичната версия, други искат да срещнат горчивата реалност. Но според моето разбиране, можем да се надяваме на романтичната версия за висшата истина единствено, ако сме способни да заставаме лице в лице и да изтърпяваме ограниченията на материалното битие. Може би си спомняте, веднъж един много стар учител попитал: какво предпочитате – страдание или щастие? Разбира се, всички гласували за щастието. Тогава той казал: не се тревожете, ще отмине. И ще дойде страданието. Дори и да не го искате, страданието ще дойде. Обаче то също ще отмине. И кое ще замести страданието? Щастието. Така че дали избираме едната версия или другата, трябва да сме много умни. Не просто да се оставяме да бъдем измамени от евтиното щастие, нито пък просто да се разочароваме от дадени ограничения. Понеже и двете са част от света на илюзията.
Затова моето смирено предложение за вас е да поговорим за горчивите житейски истини. Харесва ви или не, аз ще говоря за това. Обаче откъде да започнем? Много пъти сме говорили, че човешките същества се считат за интелигентни създания, нали? Нека видим каква е дефиницията за интелигентност според „Гита”. Има я в Тринадесета Глава, стихове 8-12. Тук е даден дълъг списък, който гласи: „Смирение, отсъствие на гордост, ненасилие, търпение, простота, обръщане към автентичен духовен учител, чистота, устойчивост, себевладеене, отричане от обектите на сетивно наслаждение, липса на фалшиво его, осъзнаване, че раждането, смъртта, старостта и болестите са злини, непривързаност, свобода от заплитане с деца, жена, дом и др., уравновесеност при приятни и неприятни събития, постоянна и чиста преданост към Мен; стремеж към живот на уединено място, разграничаване от общата маса от хора, приемане на важността на себереализацията и философско търсене на Абсолютната Истина – всичко това Аз ти заявявам, че е знание, а каквото е извън него е невежество.”[1]
Дълъг, дълъг списък. Но не забравяйте първия и последния елементи на този списък. Знанието или интелигентността започват със смирение. За да учим, за да добиваме каквото и да било съществено познание, трябва да изразим смирено състояние на ума си. А последният елемент от списъка е философското търсене на Абсолютната Истина. Можем да кажем, че първият елемент е нравствено качество, а последният е търсене. Едното е като практика, която трябва да извършвате, дейност; а другото е идеал, към който да се стремите. Понеже и без идеали е възможно да се живее – обаче каква полза?
Може би имате някакви въпроси по отношение на елементите от списъка? Някакви деликатни, чувствителни точки?
Коментар: Чух тук да се споменава „семейство“.
Свами Тиртха: Това не е грубо. То е простичката реалност – оплитането. Защото няма как да отгледаш деца, без да имаш множество проблеми. Вярно ли е?
Отговор: Да, но те също подпомагат смирението ни.
Свами Тиртха: В това няма съмнение. Такава е нашата философия. Правилно. Но оплитане в този смисъл означава, че трябва да посветите поне две трети от живота си на тази цел. Колко много грижа, колко много любов трябва да вложите, за да отгледате едно дете! На практика безгранично. Така че това е жертва. Обаче е сладка жертва, вие я правите доброволно. Никой не ви принуждава, вие сами сте готови да се впуснете. Искате го. Това е като обучение за божествените взаимоотношения. И в повечето случаи то поглъща толкова голяма част от вниманието ни, че лесно можем да забравим за целта на този вид занимание. Дори в Евангелието е казано: ако имаш връзка, тогава се налага да делиш вниманието си. Ако живееш сам, имаш две възможности: или мислиш за Бога, или мислиш за себе си. Ако имаш семейство, пак имаш две възможности: или мислиш за Бога, или мислиш за семейството си; няма как да мислиш за себе си. Това е духовно обучение.
И не забравяйте: онова, което е лабиринт за материалния човек, е изход за човека на духа. Ако имаме правилно отношение към житейските реалности, тогава ще можем да извлечем пълната духовна полза от всички добри и лоши страни на живота си.

(следва продължение)

1. „Бхагавад Гита“ 13.8-12