Sharanagati

(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 6 септември 2006, София)

Доколко добре отдаденият се вписва в света навън? Най-вероятно не кой знае колко. Но това няма значение. Не губите нищо. Защото ако изгубите някакви материални връзки, губите единствено препятствия. Но ако дойдем в кръговете на преданите, при светите люде, ние търсим приятели, а намираме братя. Тъй че общуването трябва да е от друг тип, не обикновено. Когато седим заедно, това не е просто седянка. Би трябвало да е божествена седянка. Не забравяйте какво разказа Шрила Муни Махарадж последния път, как веднъж Махапрабху започнал киртан и внезапно спрял: „Чакайте! Спрете! Тук има някой! Кой е той?” Някой се криел зад колоната. Той рекъл: „Изведете го! Присъствието му смущава настроението.” Макар Махапрабху да е считан за Милостивият аватар, Той казал: „Изпъдете този човек!” Защото бил милостив към останалите! Не бива да ги смущаваш, излизай навън, щом не искаш да си тук, щом сърцето ти не пулсира в ритъма на танца раса. Тъй че къде търсим мястото си?
Веднъж един бхакта бил поканен в телевизионно предаване, на живо. И журналистът го попитал: „Нямаш ли усещането, че като се държиш по този начин и следваш този път се явяваш малко … откачен според общоприетите норми?” Знаете ли, това беше едно такова съвсем лековато шоу за културни събития и тем подобни и всички се усмихваха много весело. Но когато дойде отговорът: „В обществото на глупци единственият нормален ще бъде считан за глупак,” усмивката на лицето на репортера просто замръзна. Можете да си представите, това излезе в ефир точно както си е: в едно общество на глупци единственият нормален човек ще бъде считан за луд! Тъй че бързо въпросите приключиха.
Но разбира се, ако направим следващата стъпка, от практикуващи трябва да стигнем до майсторската степен. Там няма да имате проблеми и ще намирате място във всяко едно общество, във всяка една група от хора. Ще намирате път към сърцето на всекиго. Обаче това е за учителите. Докато не сме на това ниво, виждаме различията, правим разлика между различните ситуации и хора…
Но има един основен принцип, който бихме могли да следваме: да отдаваме дължимото уважение всекиму. Какво означава това? То не значи, че понеже те уважавам, съм съгласен с теб и те следвам. Не, отдавам ти уважението си, но си имам свое мнение. Може да не сме съгласни по много точки, може твоите идеи да са напълно различни. Представете си, че срещате обикновен, материално-ориентиран човек. Ако сте на извисено ниво, понеже сте добили духовен, божествен поглед, ще отдадете уважение на човека: „Ти си прекрасен човек”, нали? Но това не означава, че следвате всички практики, които той има – вероятно някои от тях са низки или нередни. Тъй че не очаквайте ако някой ви отдава уважение, да ви следва и да се съгласява с вас по всички точки. Въпросът е в това ние да проявяваме уважение. Но другите също не бива да очакват пълно съгласяване поради тази проява на уважение.