Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2017 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Коментар: Във Втора глава на „Бхагавад Гита” се казва, че душата не се повлиява от външни неща, но тук, в ученията на цар Рахугана пише, че по някакъв начин е повлияна.

Свами Тиртха: Да, на теория не е повлияна, но на практика е. Защото къде е страданието? Съществува ли някакво страдание в тялото? Телесните елементи – земя, огън, вода – от това сме изградени. Огънят не страда, елементът земя също. Разбира се, ако понякога сме прекалено греховни и тъпчем Майката Земя, това може да ѝ причини известно страдание. Но общо казано, изначалните елементи не страдат. А нима има страдание за душата? Природата на душата е сат-чит-ананда, в нея не се споменава да съществуват страдания и ограничения. Така че няма страдание и за душата.

Обаче познато ли ви е чувството на страдание? Страдание – това говори ли ви нещо? Мисля, всички знаем какво е. Въпреки че нито ако считате себе си за тяло, изградено от материални елементи не би следвало да страдате, нито ако се считате за дух не би следвало да страдате, при все това страданието е налице. Къде тогава е това страдание? Много сложен въпрос. Можем да кажем: теоретично душата остава недокосната от материалните влияния. Ала все пак, в тази тъй наречена илюзорна реалност, ние усещаме възход и падение, щастие и мъка, провалите и успехите на живота.

Можем да заключим, че страданието се намира някъде между духа и материята. А кое е свързващото поле между двете? Това е умът. Ум, интелект и его – те на практика са едно и също фино покривало около душата. Това е досущ като буферна зона насред духовната и материалната сфера. Онова, което се случва в материалната сфера, отива там в ума, а отражението рефлектира върху съзнанието на душата. И докато не сме се напълно осъзнали като искри от духа, ще имаме това отражение върху съзнанието, което възприемаме като един вид страдание. Така че теоретично, във философията и онтологията, можем да кажем, че за душата не съществува страдание. Ала ние всички усещаме страдание, заради непречистеното състояние на съзнанието си.

Но разговорът между царя и Джада Бхарата ще продължи още дълго време и мисля, че те ще разкрият тези фини аспекти.

И можем да си речем: „Добре, материалният живот е нещастен, пълен със страдания. Нека стигнем до духовния живот!” Обаче внимавайте! В Дварака например има едно езеро, наречено „Смъртта на гопите”. Раздялата от Бога е толкова болезнена, че те чувстват, че умират. Това всъщност е един вид екстаз – усещането за смърт. Така че внимавайте каква духовна практика започвате да следвате. Разбира се, това не е истинска смърт, а усещане за смърт. Толкова непосилно! Чувството, бхавата, настроението е токова интензивно, че се усещате сякаш губите живота си. Това е върховната интензивност. Какво е ежедневието на гопите във Вриндавана? „Кришна!”, плачат те. Ако времето е хубаво, плачат, понеже „Кришна ще излезе на пасбището с кравите и няма да Го виждаме.” Ако времето е лошо и вали, плачат: „О, вали! Кришна няма да излезе от дома си! Няма да Го видим.” Така че хлябът насъщен на гопите не е Кришна, а плачът. Те ходят в „плачещото училище на бхакти”.

Затова една от моите сестри веднъж запита Гурудев: „Добре, разбрахме, че материалният живот е страдание. Но ти сега обясняваш, че духовният живот също е страдание. Тогава каква е разликата?” А Гурудев каза: „Ами, духовното страдание е вечно.” Така че, моля ви, скъпи мои, премислете двойно. Толкова много се смеете за духовното страдание! Мисля, че докато можем да се смеем по този въпрос, сме в безопасност. Как усещаме ние това страдание? Не знам, но то съществува. И въпреки всичко, най-болезнените капчици донасят много висш тип осъзнаване.

Сега говорим за страданието, а всички се смеят. И знаем, че повтарянето на светите имена носи велика радост, обаче когато пеем своите бхаджани, понякога плачем. Какво е това? Това е поведение на луд човек. Като си спомняте за вечното страдание се смеете, като вкусвате божествения нектар на блаженството – плачете. Скъпи мои, моля ви, елате на себе си.

И така, моля ви, стремете се да помните тези беседи между цар Рахугана и Джада Бхарата. И се старайте да ги прилагате в ежедневния си живот, в своята практика. Такава е нашата духовна практика – понякога се смеем, друг път плачем. А понякога объркваме поводите. Въпреки всичко, докато продължаваме с духовните си практики сме в безопасност.



Leave a Reply