Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 09.05.2017 вечер, София)

Много съм щастлив, че сме заедно. Намираме се насред една много интересна и важна древна историческа случка, наситена с дълбока духовна значимост. Затова моля ви, обърнете внимание на развитието на историята, защото тя може да ни разкаже нещичко и в настоящата епоха. Най-важното е да прилагаме теорията в своята практика. Защото всички ние търсим Всевишния. Ако поставите въпроса: „Къде е Бог?”, митологията ще отвърне: „Бог е в миналото”; мистицизмът би казал: „Бог е в бъдещето”, ала божествената любов ще рече: „Бог е тук и сега”. Така че недейте да търсите в историята, недейте да търсите в миналото. Не чакайте да дойде незнайното бъдеще. Стремете се да срещнете божественото точно сега, тук.

Изучавахме разговора между един цар и един слуга. Основно ни интересува слугата, Джада Бхарата – много специална личност за нас. Проследихме предишните му животи в течение на множество глави, през множество фази. Видяхме промените в условията и обкръжението му. И накрая той стана носач на паланкина на един цар. Джада Бхарата много внимаваше да не настъпва мравките по пътя. Затова паланкинът се клатеше и царят беше недоволен. После започна разговор между царя и слугата. Царят най-напред величествено доминираше ситуацията. Ала много скоро се опомни, веднага щом чу отговора и напътствията, идващи от слугата, който изглеждаше съвсем простоват човек, ала се оказа просветлен светец. Оттук историята продължава:

„Царят на мига слезе от своя паланкин и се просна на земята с глава в лотосовите нозе на Джада Бхарата, за да може да бъде извинен за оскърбителните си думи срещу великия брамин. След това започна да се моли по следния начин.

„О, брамине, ти изглежда се движиш в този свят прикрит и неразпознаваем за другите. Кой си? Нима си учен брамин и светец? Виждам, че носиш свещения шнур. Нима си някой от онези възвишени, освободени светци като Даттатрея и други изключително напреднали и мъдри учени? Мога ли да запитам чий ученик си? Къде живееш? Защо си дошъл по тези места? Нима мисията, с която си дошъл, е за да ни сториш добро? Моля те, кажи ми кой си?”[1]

Тези древни истории са много поучителни и по отношение на ежедневното поведение. Като срещнете някого, това е традиционният начин да попитате кой е. И те основно не питат кой си, а: „Чий ученик си? Към коя школа принадлежиш?” Защото това дава идентичността. То е принадлежност към духовна приемственост, към духовно семейство. Така че ако искате да сте любезни с друг духовен човек или с някой, който идва от Индия, това е начинът да го запитате: „Моето име е такова и такова, а твоето какво е? И чий ученик си?”

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.10.15-16