Sharanagati

(продължава от предишния брой)

 И така, Махапрабху получил Своето тържествено посвещение. Санняса означава, че си мъртъв за света и се раждаш наново за Бога. А щом ще започваш нов живот, най-добре е да идеш на свято място. Махапрабху незабавно изпаднал в състояние на транс. Искал начаса да се втурне към Вриндавана, за да срещне там Своите любими Кришна и Радха. Ала бхактите около Него видели, че Той не е на себе си, затова си рекли: “Нека по-добре Го отклоним мъничко. Защото Вриндавана е много далече от Бенгал, наистина е далече. Той не може да извърви целия този дълъг път. Я по-добре да Го отвлечем.” Затова е записано, че Нитянанда Прабху Му казал: “Това не е Ганг, това е Ямуна.” Така Той не искал твърде да смущава екстаза на Махапрабху, понеже Махапрабху си мислел: “О, Аз тичам към Вриндавана, за да срещна своя възлюбен Бог!” И накрая какво се случило след няколко дни лудо тичане? Той стигнал до къщата на Адвейта Ачария! Обаче Махапрабху знаел, че Адвейта не живее във Вриндавана, а в Шантипур. Шантипур – градът на спокойствието. Но Махапрабху не бил спокоен. Той бил много разочарован: “Как тъй си тук, във Вриндавана, скъпи Ми Адвейта?” Тогава Адвейта казал: “Ами, всъщност това е Шантипур.” Махапрабху много се натъжил: “Как можахте да Ме отклоните от първоначалната Ми дестинация тук към Шантипур?!” И тогава дошъл красивият отговор на бхактите: “Където си Ти, там е Вриндавана.”

Където си Ти, там е Вриндавана. Вие имате Махапрабху в софийския ашрам, нали? Това е Вриндавана! Дори и да не виждаме, дори и да не усещаме, това е божествено място. И трябва да действаме съответно.

И така, това беше просто една известна случка от живота на Махапрабху. Отново, тази история ни говори много. Има желание от страна на Бога: „Искам да отида на това и това място”, но какво се случва? Поради желанието на бхактите, този план просто е отменен. Става съвсем друго. Но то все пак помага на събитията да се развият хармонично.

И никога не забравяйте: ” Където си Ти, там е Вриндавана.” Затова трябва да сме толкова чисти, толкова отдадени и отчаяно посветени в своето служене, в своя копнеж, че Кришна и Махапрабху да дойдат и да превърнат сърцата ни във Вриндавана.

Днес трябва да приключим нашата среща тук в Триград. Но нека това настроение да продължи. Е, не съм сигурен дали в следващите двадесет години ще можем да идваме и да прекарваме по една седмица тук, в Триград, както бхактите живеели с Махапрабху в Пури. Какво да говорим да прекарваме по половин година всяка година тук в Триград! Но мисля, че имаме какво да помним. Сега настроението ни е акордирано, батериите ни са заредени, така че можем да се завърнем по съответните си места, да отглеждаме предаността в сърцата си, да продължаваме да служим и да очакваме следващия случай, когато ще се видим и ще общуваме.