Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 сутрин, София)

Събрали сме се да празнуваме Вясапуджа заедно. Надявам се нямате илюзията, че ще чествате даден човек, даден индивид, защото сме се събрали да честваме една божествена таттва, божествен принцип. Въпреки това може да запитате: „Но как се чества принцип? Какво представлява принципът? Това звучи толкова теоретично.” И ще сте прави, принципът обикновено е теоретичен. Обаче не забравяйте, че сме част от мистичен процес. А мистика означава, че теорията може да се превърне в практика, че принципът може да стане личен. И също така е вярно за настоящата ни степен на реализация в нашия процес, че онова, което ни се струва недостижимо високо, може да се превърне в истина за вас, за нас. Щастливи ли сте да сте част от такъв мистичен процес?

В повечето случаи за хората като цяло Господ е принцип, идеал, сила. Мнозина казват, че е като някаква лилава мъгла. Но ако някой ви каже на вас, че сте лилава мъгла, бихте се обидили: „Не! Аз съм личност! Аз съм повече!” Така че принципите трябва да се олицетворяват в личности.

Или пък принципът на посветеността, на божествения живот – толкова е прекрасен. Толкова много милиони хора са започнали израстването си на тази планета Земя, за да осъществят тази цел, защото е толкова привлекателна, толкова очарователна! Как бихме могли да живеем без идеали!? Това е невъзможно. То не е живот, а просто оцеляване. Идеалите ни карат да живеем истински. Този принцип, божественият живот, е толкова привлекателен, че ние сме готови да хукнем след него. Ала не бива да се удовлетворяваме принципно да живеем божествен живот, теоретично да живеем божествен живот. Това не е достатъчно! Трябва да го приложим на практика, да го реализираме.

„Реализация” отново звучи много техническо. Но мисля разбирате какво имам предвид: от въздушните кули да слезем на земята, тук и сега. И това не е принизяване, това е надрастване на настоящото ни състояние на живот.

Къде да намерим Бог? Къде да намерим предаността като жива реалност? Историята ще рече: търсете в миналото. Мистерията ще рече: търсете в бъдещето. Но любовта ще каже: тук и сега. Защо да чакаме рая, ако можем да го вкусим тук? Защо да чакаме следващия живот, ако можем да се усъвършенстваме сега, днес? И отново, ако не сме способни да сме духовно щастливи днес – кога ще настъпи денят да можем да го направим? Защото ако отлагате: „Утре ще бъда добър бхакта”, това „утре” никога не идва. Това „утре” трябва да се случи днес, сега.

Гуру за много хора е принцип, тежък принцип. Понеже гуру означава „тежък”. Тежък в какъв смисъл? Той е тежък като Хималаите, непоклатим. Колкото и да опитвате, не можете да го помръднете – толкова е силен, толкова твърд, толкова стабилен. Защото гуру е принцип, нали? А как можеш да разклатиш един принцип? Можем единствено да се обръщаме към него с преклонение. Не можем да го покварим. Личното преживяване и принципът са различни неща. Теорията и практиката се различават.

Любовта най-общо казано за повечето хора също е принцип – невъзможен за реализация. И понякога нашият опит е горчив. Но нима това трябва да компрометира принципа на любовта? Невъзможно! Принципът винаги е съвършен. Моето разбиране за този принцип, както и моето приложение на този принцип може да са частични, пристрастни, ограничени; обаче божествената реалност не е ограничена.

Така че ако се върнем на първоначалната тема: гуру за много хора е принцип. И той наистина е божествен принцип. Ала понеже е божествен, е много чувствителен. Той е много деликатен принцип. Добре ли е да имате духовен учител? Това българското „да” ли е? А лесно ли е да имате духовен учител? Знаете ли, индийците имате предимство, защото могат да поклащат глава както им харесва, а това ще значи каквото на вас ви харесва – всеки чете този език на тялото според собственото си разбиране. Виждате каква префинена култура! Един жест може да означава какво ли не. Така че това е нещо много деликатно; същото е и с принципа на божествената любов, същото е и с принципа на гуру – те са много деликатни. Един мъничък знак може да означава всичко. Затова сме се събрали да честваме този принцип – гуру-таттва. Това е нещо толкова прекрасно, толкова силно, толкова възвишено! То е отвъд човешките способности, тъй като е божествено.

(следва продължение)