Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaApr
22
(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 26.11.2006, София)
“Манаса дехо гехо – моят ум, моят дом, моето тяло – всичко посвещавам и жертвам за Теб.*
Покланям Ти се и отдавам всичко в лотосовите ти нозе. Ти си всевишният Бог. Моля те, приеми ме за куче пазач пред вратата си.”
Тази песен е плачът на Бхактивинода Тхакура. Той поставя много висока цел. “Каквото имам, поднасям го на Теб. Имам тяло, имам ум, имам дом. Всичко Ти отдавам. Не запазвам нищичко за себе си.”
Красиви слова! Сърцето полита – да, това е което искам да направя! Но дойде ли време да поканите у дома и да изтърпите някой гост за повече от уикенд, започва да става трудно. “Предоставям ти дома си” – наистина ли имате това предвид?! “Посвещавам ти тялото си” – разбирате ли какво значи това?! “Отдавам ти ума си. Умът ми вече не ми принадлежи – давам го на Теб.”
Какво означава да предоставиш дома си? Означава, че ще си гост в собствения си дом; или най-много слуга. Няма да си вече собственик. Затова Бхактивинода казва: “Дръж ме на вратата си като куче пазач.” Кучето не живее вътре, а отвън. Тъй че, ако искаме да предложим дома си на Кришна, нека сме готови да живеем отвън.
И понеже всички сме гости в тази вселена, някой е домакин тук. Кой е домакинът – Бог в крайна сметка. Ние живеем в Неговия дом. Не, че Той живее в нашия дом, а ние живеем в неговия.
Най-напред предлагате дома си – това е съвсем лесно, понеже той е нещо извън вас. Да поднесем нещо, което не сме самите ние е лесно. А след това Бхактивинода Тхакура казва: “Но аз ти поднасям и тялото си. Дори и тялото не ми принадлежи.” Това е по-изискваща саможертва. Защото тялото ни е толкова скъпо. То е нашият инструмент, с който изразяваме себе си. Чувстваме го като най-важното си притежание. Толкова се гордеем, че имаме това тяло. Да го предложим означава да поднесем всичките си дейности в божествено служене. По-лесно ли е да се предложи тялото отколкото дома? По-трудно е. Но най-трудното е да поднесем ума.
“Подарявам ти ума си.” Как можем да поднесем ума си? Как можем да посветим ума си на нещо? Една от дефинициите за любов е ”Мисля си за теб често”. Това е начинът да дарим ума си. “Не мисля за себе си, а мисля за теб поради емоционалната връзка.” Точно както кучето е свързано с господаря си чрез каишката, по същия начин и нашият ум трябва да е привързан към Кришна с веригата на божествената любов
„Моят ум, моето тяло, дома си отдавам на Теб. Вземи ме като куче пазач пред вратата си. Ще ме държиш на къса верижка и ще ме храниш, а аз ще стоя на прага ти. Онези, които са против Теб, няма да ги пусна да влязат, ще ги държа отвън.” Кучето не се счита за кой знае колко висше животно. Но някои добри черти могат да се усвоят от него. Например вярност към господаря. Разбира се, трябва да покажем на кучето кой е господарят в къщата. В началото се налага един път да го победим. Но сетне то ще знае: „Той е шефът”. И после каквото и да се случи, ще ви следва. Дори и да го биете, ще ви обича още повече, ще ви се покорява още повече. Така че, ако си куче пред вратата на Кришна, бъди готов понякога да получиш по някое наказание щом не се държиш както трябва. Но ще получиш и прасадам. Той ще се погрижи за теб.
“И ще ме държиш на къса верижка.” Къса верижка означава, че си близо до господаря си. Точно както преданият. Преданият може да действа на дълга каишка; или на къса верига. Но липсва ли пълна отдаденост, никое от двете няма да е от полза. Виждал съм, всички сме виждали във ваишнавската история, че някои бхакти получават голяма свобода – могат да правят каквото си искат. Учителят им е толкова толерантен, че им дава голяма свобода. Но тогава те прекратяват някои от духовните си практики. Други са на съвсем къса верига – и вършат същото. Така че няма значение къса или дълга е верижката ви, значение има какво е нивото на вашата отдаденост.
“Онези, които са против Теб, няма да ги пусна да влязат, ще ги държа отвън. Ежедневната ми храна ще са остатъците от прасадама на Твоите бхакти. Безкрайно щастлив ще пирувам с тези останки! Независимо дали седя или лежа, непрестанно ще медитирам върху Твоите лотосови нозе. Когато и да ме повикаш, ще скачам, ще танцувам и ще идвам при Теб. Макар да нехая за живота си, ще съм щастлив през цялото време. Ти си моят единствен закрилник.”
Въпреки че тези слова са интерпретация на друга песен, ако наистина предложим своите тяло, ум и дом, такова би следвало да е положението ни. Ние не се стремим към престижна позиция, подобна на тази на Брахма, но „ако е нужно да се родя отново, копнея да живея в дома на някой ваишнава. Не ме привличат материалните наслади или освобождението. Имам едно-едничко желание – да съм Твой вечен слуга живот след живот.”
Затова Бхактивинода Тхакура се моли по този начин – за да ни напомни да приемем смирена позиция, предлагайки всичко, което имаме и да живеем в това настроение на отдаденост.
*Откъс от поемата “Манaса дехо гехо”, пояснен нататък с откъси от поемата “Сарвасва томар чаране сампия” от цикъла песни “Шаранагати” на Бхактивинода Тхакура