Archives

Calendar

November 2019
M T W T F S S
« Oct    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




unnamed

(от лекция на Свами Тиртха, 10.01.2014, сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Осмият принцип на бхакти е: „Приемане само на онова, което е необходимо или влизане във взаимоотношения с материалния свят само доколкото е необходимо.” Не знам какъв е вашият опит, но моето наблюдение е, че този материален свят е като вълк – изяжда всички. Не му стига пръстчето ви, иска цялата ръка. И не му стига ръката – той иска да ви сграбчи целите. 

В хинду традицията сравняват материалното битие с огромна змия. Изучавали ли сте храносмилателната система на змиите? Те приемат цялата си храна наведнъж. Ако достатъчно голяма змия хване овца, тя може да я погълне цялата и след това вътре започва да я смила. Материалният живот е същият – готов е да ви погълне с все кожата и костите. А челюстите на тази змия са като фазите на времето – минало и бъдеще. И всъщност какво се случва? Миналото и бъдещето ви бавно, но неотклонно ви улавят напълно. 

Не можем да заситим материалното обкръжение. То ни поглъща изцяло. Затова трябва да сме много бдителни как разпределяме вниманието си, как разпределяме времето и усилията си между материалните си заетости и духовните си цели. 

Този принцип е много важен, защото гласи: „приемайте само онова, което е необходимо в живота”. Йога означава контрол. Затова нашите учители са готови да ни помогнат да разберем какво действително означава контрол. Да вземем един съвсем прост пример – в йога трябва да контролираме хранителните си навици. Ако учителите ни кажеха: „Недейте да ядете!” този съвет е много трудно да бъде изпълнен, нали? Затова те дават разрешение, за да стане по-лесно: „Недейте да ядете месо.” Значи, можете да ядете това и това, но не яжте онова и онова. Присъства известен контрол; не е нужно напълно да се изостави храненето, но да имаме лимит, да имаме думата над тази телесна функция. Да приемаме само колкото е необходимо.

Всъщност това е било формулирано и в средновековната европейска философия – приемай само необходимото. Ако си доказал дадена истина, не е нужно да привеждаш и друго доказателство. Защо? Защото щом нещо е потвърдено, каква полза да го потвърждаваш още, и още, и още? 

Обаче тогава основният въпрос е: ако искаме да прилагаме този принцип в живота си, трябва да отворим дебат на тема „Какво ми е необходимо? Малка екскурзия до Хаваите ми е много необходима. Това е част от живота ми, нищо специално.” Мисля, разбирате, че можем да извадим някои нужди, които не са чак толкова нужни. Но ако слезете до основите, ще видите съвсем прости принципи – храна, сън, подслон, компания…

В крайна сметка хората имат само две основни нужди: едната е да обичат и другата е да бъдат обичани. Кое е по-важно? 

Отговор: Първото.

Свами Тиртха: Да обичаш някого. Това показва, че в края на краищата хората са емоционални същества. Ако се налага тялото ви да гладува, можете да изтърпите това, нали? Но ако сърцето и душата ви трябва да гладуват, това е много по-трудно за понасяне. 

И така, приемайте каквото е необходимо. Намерете своите граници по един разумен начин. Казва се, че този свят е устроен така, че нуждите на всеки са посрещнати и обгрижени. Този принцип ни помага да утвърдим една много добра култура – култура на удовлетворението. Недейте да се оплаквате! 

Има една история от еврейската традиция. Главата на едно семейство отива при равина и казва: „О, рави, имам проблем.” „Какво има, скъпи мой?” „Имам жена и семейство, винаги има скандали и е много трудно за издържане, а живеем в толкова малка къща, само една стая, няма къде да се уединя. Какво да направя, че да намеря вътрешен покой?” Равинът пита: „Имаш ли роднини?” „Да, имам роднини.” „А имаш ли някакъв добитък?” „Да, и добитък имам.” „Тогава моля те, послушай съвета ми: покани всичките си роднини в стаята, вкарай вътре и животните. Пък пак се върни при мен след две седмици.” Мисля, че няма какво повече да разказваме нататък. Ако си мислите, че „имам причина да се оплаквам,” просто се огледайте наоколо си. Толкова много хора живеят изключително мизерен живот. „Оплаквах се, че нямам обувки, докато не срещнах човек, който нямаше крака.” 

Затова моля ви, приемайте колкото е необходимо. В съвсем позитивен смисъл това означава – бъдете удовлетворени с каквото имате. Всъщност това е много важна йога практика. В материално отношение ще открием всички причини защо да се оплакваме от положението си. Но в духовния живот трябва да намерим всички причини защо да бъдем удовлетворени. Превърнете оплакванията в комплименти. Само си помислете: Бог ви е дал този живот – вашето обкръжение, вашето тяло, мозъка ви, кармата ви, добра и лоша – всичко. Той работи усърдно, за да направи това. А вие започвате да се оплаквате? Това не е много мило. По-добре да кажем: „Благодаря ти, Господи, толкова си щедър! Дал си ми такава добра възможност.” 

(следва продължение)



Leave a Reply