Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2019 вечер, София)

Добре дошли на всички! Макар да съм гост, бих искал да приветствам всички ви. И преди всичко трябва да се извиня, защото въпреки че посещавам страната ви от доста време, всъщност не говоря вашия език. Но внимавайте, понеже разбирам много. Научил съм нещо, което ще ви прозвучи познато: „Крушата не пада по-далече от дървото“. Може би произношението ми е много смешно. Но знаете, поговорките имат дълбок смисъл. Защото всички ние сме духовни практикуващи, нали? И сме досущ като паднали круши в този свят. По някакъв начин сме отделени от истинското си потекло, от нашия истински дом. Ала за щастие, не сме чак толкова далеч от изначалното дърво. Можем да кажем, че съвършенството е много по-близо, отколкото очакваме. 

Всъщност в Унгария, понеже аз идвам от Унгария, ние имаме същата поговорка, но в малко по-различна версия: „Ябълката не пада по-далече от дървото“. И обикновено когато се роди бебе, в стари времена са засаждали дърво. За момче посаждали ябълково дърво, а за момиче – крушово. В това отношение вие сте по-напреднали, тъй като в действителност душата е женска. Тя е круша. Обаче имало и трета възможност – ако родителите искали да отгледат детето си за монах, посаждали орехово дърво. 

Това е просто фолклорна традиция. При все това за нас тя казва много. Защото аз считам някой човек за духовен, ако е способен да разбира, тълкува и свързва всичко с Духа. А духовният успех, по мое мнение, е въпрос на съзнание, не на някакви други външни условия. Затова е нужно да разгръщаме своето съзнание. И в този смисъл всички се нуждаем от орехови дървета. Защото ако счупите този твърд орех, вътре ще намерите реплика на мозъка. Така че това отново ни подсказва да развиваме съзнанието си. 

Толкова за моя гладък български. За мен е голяма чест да съм тук с вас. И съм сигурен, че това място ще служи дълги години за истинското удовлетворение на сърцето и душата, сантоша. 

В тази красива индийска традиция, ако трябва да докажете нещо във философски дебат, трябва да се позовете на три авторитета. Единият е свидетелството на разкритите писания, на Упанишадите, тайните учения. Това се нарича шрути-прастхана. Шрути са „разкритите писания, откровенията“, прастхана означава „препратка“.

Вторият авторитет, на който трябва да се опрете, е „Бхагавад Гита“. Тя на практика е най-значимото и най-известното индийско писание – да го наречем Библията на хиндуистите; всичко, което ви е необходимо за духовното развитие, е включено там. И понеже тя е част от „Махабхарата“, затова се нарича смрити-прастхана, или „позоваване на свещената традиция“. 

Има и още една, трета, опорна точка, тъй като ако сте въвлечени във философски разговор или дебат, трябва да използвате логика. И така, третото е логическата препратка и този трети източник на информация е „Веданта Сутра“. Трите са една от друга по-важни. Позоваването на разкритите писания, позоваването на свещената традиция и позоваването на логическия анализ – всички те трябва да подкрепят вашето гледище и тогава печелите дебата. 

(следва продължение)