Sharanagati

“О най-добър сред хората, Арджуна, личност, която не се смущава от щастие и нещастие, и е непоколебима и в двете, със сигурност е достойна за освобождение.”[1]

Шрила Прабхупада казва в пояснението: „Всеки, който е твърд в решителността си да постигне напредък в духовната реализация, и може еднакво да търпи яростните атаки на щастие и на нещастие, със сигурност е достоен за освобождение. Във варнашрама институцията, четвъртото жизнено стъпало, стъпалото на отречението, санняса, изисква огромни усилия. Но човек, който сериозно е решил да направи живота си съвършен, приема живота на санняси, въпреки всички трудности. Обикновено трудностите произтичат от прекъсването на семейните взаимоотношения, от прекратяването на общуването с жена и деца. Ако някой може да понесе тази тежест, тогава е сигурно, че пътят му в духовната реализация е завършен. По същия начин, при изпълнението на задълженията си като кшатрия, Арджуна е посъветван да прояви постоянство, макар да му е трудно да се сражава срещу членовете на семейството си и с други любими хора. Господ Чайтаня приел санняса на двадесет и четири години, въпреки че не е имало кой да се грижи за младата Му съпруга и възрастната Му майка, които са били напълно зависими от Него. Но заради по-висша кауза Той приел санняса и бил решителен в изпълнението на висшите си задължения. Това е пътят за постигане на освобождение от материалното робство.”

Въпрос на Кешава: В пояснението Шрила Прабхупада дава примера със санняси, а не с някой, който се намира под влияние на щастие или нещастие. Защо човек реализира освобождението чрез пътя на санняса?

Тиртха Махарадж: Санняса е един начин да се постигне освобождение. Но не е единственият начин. Защото освобождението е лесно. Бхакти е трудно да се постигне. А Кришна не е запазен само за саннясите, нали? В момента правя анти-пропаганда. Обаче е вярно! Бог живее в сърцето на всекиго, не само в сърцата на саннясите. Той се намира и във вашето сърце. И какви са последиците ако приемем това? Това означава, че Той винаги е с нас, винаги ни наблюдава. И винаги ни вика. По телефона ни търсят само понякога, но Той ни търси постоянно. Кога ще вдигнем телефона? Кога ще отвърнем на зова Му? Това не е въпрос на санняса. Въпрос на желание е. Понякога е въпрос на страдание, защото трябва мъничко да пострадаме, та да разберем, че това не е нашият дом. Да достигнем до истинско разбиране. Друг път е въпрос на щастие, на духовно удовлетворение, което ни помага да се привържем към божествената красота. Така че и страданието, и щастието ни помагат да се доближим.

Много хора си мислят, че санняса е просто жизнено стъпало. Ала всъщност можем да кажем, че санняса е вътрешно настроение – да си свързан с Божествената Двойка. В този смисъл всички трябва да станем санняси, да имаме само един божествен идеал – Божествената Любов. Това е санняса. Не е въпросът в цвета, не е въпросът в робата. Въпросът е във вътрешното желание, да се втурнеш!

Така че трябва да придобием вътрешното настроение. И не просто на отречение, защото отречението е горчиво. Но на посветеност! Понеже посветеността е сладка. Това е, с което трябва да се сдобием; тогава с лекота ще можем да се откажем от повърхностното. Ние търсим по-висшия вкус, вътрешното удовлетворение. Формулите и догмите не помагат. Нуждаем се от истинското нещо – от божествената опитност, от нашата жива вяра и от отклик от Кришна. Това е, от което имаме нужда.

Така че санняса е един от пътищата, но бхакти е всеобщият път. Това е път за всекиго. Санняса като жизнено стъпало не е за всекиго. Ала вътрешното настроение е общовалидно.