Sharanagati

Всеки религиозен процес има някои съвсем основни елементи, като например контролирай се, пречиствай сърцето си, извършвай някакво активно служене, опитвай се все повече и повече да се само-идентифицираш на духовната платформа, не на материалната. Това са общи съвети. А какъв е специфичният съвет на Кришна Бхакти? Пейте Харе Кришна. Никой друг не говори за това. Какво означава то – възславяйте Бога като извиквате името Му. Пейте Харе Кришна – това не е някакъв сектански призив, който да ви повлече в лоша посока. Смисълът му е – славете Бога.

Ако някой ви извика по име какво ще направите? Нима ще отвърнете лице: „Не искам и да чувам.” Не, вие естествено се обръщате: „О, мен ли търсиш. Ето ме, тук съм и съм твой приятел.” Една от характеристиките на вайшнавата е че той е приятел, добър приятел. Приятел в нужда се познава. Лошият приятел е точно като сянката ви – следва ви само когато слънцето свети върху вас. Когато вече не сте в светлината, лошите приятели изчезват. Това е много полезно, тъй като по такъв начин можем да разберем кои са истинските ни приятели. Дали сме приятели единствено докато ние плащаме сметката, или и когато сме в нужда…

И ако влагате вярата и доверието си единствено в хората, в другите живи същества е много лесно да бъдете разочаровани отново, и отново, и отново… Но качествата на Кришна се проявяват в чистия предан и приятелството, способността да бъде приятел когато става дума за един вайшнава е отражение на оригиналното приятелство на Бога. И така, Кришна никога няма да ви изостави. Неговата сянка е тъмна. Кришна също е тъмен. Но Той няма да ви изостави. Той не е с вас единствено докато се къпете в светлина. И когато всички други ви напуснат, Той ще остане. Кришна никога не се губи. Гуру никога не се губи. Служенето никога не се губи. Не забравяйте тези три мънички неща.

Кришна казва че „Тези, които са съкровено свързани с Мен Ме прегръщат в сърцата си. Аз съм в сърцата им. Те също са в Моето сърце.” Така че Кришна никога не се губи. Ако вие не Го изгубите, Той никога няма да се изгуби.

Кришна бива наричан също ади-гуру, първият духовен учител. Гуру е функция на Бога – да ни учи, да ни напътства, да ни помага да се завърнем към Него. И така посредством различни личности, посредством различни помощници Той простира помощта Си към нас. Чрез Баларам, чрез Нитйананда, чрез Ананга Манджари, чрез Радхика Той ни протяга помагащата Си ръка. Гуру е божествен. Божествено проявление, проявление на божествената подкрепа на практическо ниво. И това никога не се губи! Гуру-таттва никога не се губи. Гуру-принципът никога не се губи. Веднага щом поискате да видите това – ще го видите! Не искате ли да го видите – дори и най-добрият гуру да седи до вас, никога не бихте го разпознали. Когато ученикът е готов гуру ще дойде. И това не означава, че ще срещна своя духовен учител когато съм готов. Аз може и да го познавам от 200 години, но когато съм готов, ще го разпозная. Така че гуру никога не се губи. Защо? Защото при посвещението ученикът дава обет: „Ще те следвам. Никога няма да те изоставя.” Но гуру осначава „тежък”, тежка категория. Гуру е шампион от тежка категория. Ученикът е шампион от лека категория. Затова той може да рече: „Да, аз си мислех така в началото, ама вече мисля по различен начин. И сега те напускам. Промених си решението.” Но гуру никога не се променя. Защото при посвещението той също дава обет: „Ще те следвам. Където и да отидеш, ще дойда с теб. И ще те върна обратно.” Това е много дълбока връзка. Така че гуру никога не се губи. Гуру-татва никога не се губи.

А какво да кажем за служенето? Служенето също зависи от нашето виждане. Искате ли да служите, ще намерите неизброими начини за това. Не искате ли да служите, никой не може да ви принуди. Понякога може да си мислим:  „О, за да служа ми трябва това, необходимо ми е онова… толкова много инструменти.” Но е нужен един-единствен инструмент и той се нарича желание, готовност. Ако поискате, гуру ще ви даде толкова много служене че ще побегнете! Някои от старшите ученици на Шрила Прабхупад, саннйаси, са плачели пред него: „Това е прекалено, не мога да го свърша. Моля те! Снеми малко товар от гърба ми.” А какво е вашето положение? Плакали ли сте някога пред духовния си учител: „Умолявам те, дай ми да си поема глътчица въздух!” Какво е нивото на вашата отдаденост? Шампиони лека или тежка категория?

Никога не бива да си мислим, че сме постигнали, че сме довели до край  отдадеността. Кришна не се интересува от това колко сте му дали. Той се инстересува колко сте запазили за себе си. Служене означава да сме свързани. Казвам и повтарям: вярата без дела е мъртва. Затова трябва да изразяваме своята вяра. Какво е определението за любов, дадено от ачариите? Любовта е служене, грижа. Това е любовта. Много е практично! Не е нещо мистично и мъгляво, а съвсем практично. В любовта си трябва да сме практични. Как бихте могли да изразите своята любов? Като направите нещо! Толкова е просто. Това не бива да е философия, то трябва да бъде хлябът ни насъщен.

Като уравнение е: любов = служене. Но може да го обърнете и наобратно: служене = любов. Недейте да забравяте това! Служенето трябва да бъде изпълнено с обич приношение за удовлетворение на Бога, а не някакво тежко усилие, което едва изтърпяваме. Не някакви регулативни формули, а нежно предлагане. Това е служенето. Нима то някога може да бъде изгубено?! Шансът да поднесем от цялото си сърце и с всичките си чувства нещо на Върховния? Мисля че тази възможност никога не се губи.

Понякога сме дотолкова заети да извършваме служенето си, че забравяме да отдадем качеството на това служене на Кришна. Служенето трябва да бъде качествено служене. Понякога формалностите препречват погледа ни и забравяме заради какво всъщност сме започнали. Започнали сме този процес заради Красотата и Любовта. Не за страдания и интриги. И този шанс никога не се губи.

Може би Кришна ще премахне всички трудности. Понякога може да ни се струва, че Той отнема дори инструментите ни за служене, инструментите за собственото Му служене. Но на Него не Му трябват инструменти! Той иска ВАС! Иска вас, лично. Точно както гопите – те не били удовлетворени от някаква теоретична медитация върху Върховния. Помните историята как те се срещат на Курукшетра… има един красив стих, в който се казва: „Същата пълнолунна нощ е, и ние сме същите – ти и аз – същия лек ветрец повява откъм хълмовете Малайа… Всичко си е същото. Само че не мога да те прегърна. И това е безгранично страдание. Все пак нещата са различни.” И така… когато те се виждат отново почти всичко си е същото. Но тъй като са възпрепятствани да се срещнат на воля, интензивността нараства. Така че шансът за възвишено служене никога не се губи.

Тогава Кришна рекъл: „Добре, не можете да Ме виждате винаги, понеже съм зает със Своето царство, но мога да ви дам един съвет. Можете например да медитирате над Мен.” И обичайно ако Бог ви каже: „можете да медитирате над Мен” вие бихте били доволни, нали? Но какъв бил отговорът на гопите? „НЕ. Нас не ни удовлетворяват някакви си теоретични медитации върху Теб. Ние искаме ТЕБ, лично Теб! Не ни стига един образ, не ни стига някаква мисъл! Искаме самия Теб!”

Затова може би Кришна премахва всичко, което пречи на виждането ни: „Погледнете Ме. Ето Ме.” Така че шансовете за служене никога не се губят. Кришна никога не се губи. Гуру никога не се губи. Служенето никога не се губи.