Sharanagati

Има хора, за които критикуването е хлябът насъщен. Идват тук да критикуват другите; ходят там да критикуват нас; отиват на трето място да критикуват и тях и нас и т.н., и т.н – до безкрай! Не бива да влизате в подобни разговори. Те не помагат. Не помагат на вас, защото моментално принизяват съзнанието; не помагат и на другия човек, защото нададете ли ухо, по този начин подкрепяте неговото критично отношение. Трябва да го спрете: “Съжалявам, това не е моя работа. Не ме вълнува. Моля те, нека говорим за Кришна или за служенето”. Не е присъщо за един джентълмен, да говори лошо за някой, който не присъства. И ако говорите неодобрително за другите и ги наричате с лоши имена, проблемът не е в човека, за когото се отнасят думите ви, проблемът е във вас. Ако казвате за трети човек: „Той е такъв и такъв!” вероятно проблемът не е негов, а ваш.

Един бхакта ми каза: “Когато сочиш с показалец, погледни си пръстите на ръката. Един пръст показва недостатъците на човека, когото посочваш, но цели три  пръста сочат твоите недостатъци.” .

Нека гледаме на нещата по този начин; тогава няма основание за критики. Но понякога се налага да протестираме. Например има една история, когато учителят на Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура бил критикуван и той започнал да гладува. Казал: “Как мога да понеса някой да оскърбява духовния ми учител?!” Разбира се и всичките му ученици също започнали да гладуват, понеже някой бил рекъл във Вриндавана: “Ние сме родени брамини, а вие сте просто ваишнави. Браминът е по-извисен от ваишнавата.” Може да си кажете, че това не е достатъчно сериозен повод, но той рекъл: “Не, не! Ще гладувам. Някой критикува учителя ми – трябва да гладувам, трябва да направя нещо по въпроса!” Накрая някакви посредници убедили човека да се извини и най-сетне Бхактисиддханта престанал да гладува. А след това обяснил: “Ако бях отречен садху, бабаджи оттеглил се от светската суматоха, дори не бих обърнал внимание на подобна забележка. Не бих възразил! Но тъй като съм ачария, гуру, и съм отговорен за учениците си, аз трябва да защитя достойнството на своята линия – затова се налагаше да протестирам.” Разбирате ли? В някои специфични случаи можем да вземем определени мерки.