Sharanagati

Имаме много специална и много важна тема, и тя касае нашия духовен път и духовното ни израстване. Духовното ни развитие зависи от отдадеността ни към нашите учители. Във връзка с тази тема трябва да разгледаме два стиха от „Бхагавад Гита”. Единият е стихът на ученика, а другият – стихът на гуру. Кой искате да чуете пръв? Добре, нека започнем с ученика.

Всъщност „Бхагавад Гита” е божествената песен. Това е наставление на Бог Кришна към Неговия ученик Арджуна. Този разговор ни дава напътствия практически във всички аспекти и всички въпроси на духовния живот. И така, ученическият стих е в самото начало.

“Карпаня-дошопахата-свабхавах приччхами твам дхарма-саммудха-четах яч чхреях сян нишчитам брухи тан ме шишяс те ‘хам шадхи мам твам прапаннам – Сега аз съм объркан относно дълга си и съм изгубил цялото си самообладание заради жалка слабост. В това състояние Те моля да ми кажеш със сигурност кое е най-добро за мен. Сега аз съм Твой ученик и душа отдадена на Теб. Моля Те, напътствай ме.”[1]

Оттук можем да добием представа за правилното отношение на ученика. “Аз съм объркан.” Ако знаеш всичко, защо ще ходиш при някой да те учи? Макар да сме научили толкова много в живота, понеже животът е едно пожизнено училище, след известно време ще достигнем до един предел, който не можем да прекосим сами. И първото качество на ученика е, че той или тя осъзнава този предел. Затова се казва, че за да бъдем наистина свързани с някой учител, трябва да сме донякъде объркани. Обаче объркани в положителен смисъл, объркани по такъв начин, че да искаме да намерим решение. И когато осъзнаем ограниченото си положение в този живот, трябва да потърсим водач, който да ни помогне.

И тук Арджуна, приятелят на Кришна, на Бог, казва: “Объркан съм относно дълга си. Какво да правя в този живот?” Добър въпрос, нали? Животът е дълъг, но отминава бързо. Затова трябва да използваме това кратко време. Колко си давате? Шестдесет, седемдесет години? В началото може да си мислите: шестдесет, седемдесет години са дълго време. И то е дълго, но накрая ще видите: “О, беше просто като мигване на окото. А аз имах дълъг списък с планове – всичките неосъществени.”

И така, трябва да сме внимателни по отношение на времето и да използваме живота си за най-добрата цел. Ако знаете какво да правите, не питайте. Ако имате някакви съмнения дали живеете живота си правилно, тогава питайте.

“Изгубил съм силата си заради моята слабост. Кажи ми със сигурност какво е добро за мен?” Този въпрос означава, че ученикът, или бъдещият ученик, е отговорен човек. “Искам да използвам живота си за най-добрата цел. Затова кажи ми кое е най-доброто – за мен, не за Теб, кое е най-добро за мен?” Това себично ли е? Не, не е себично, защото един истински гуру ще ви каже кое е добро за вас в най-висш смисъл. Най-доброто за нас, за всички нас, е да хармонизираме своите цели с божествените цели. Докато искаме да служим на собствените си частни интереси, ще срещаме разочарование. Започнем ли да служим на божествения общ интерес, животът ни ще намери удовлетворение. Ако живееш за себе си, не живееш за никого; ако живееш за Бога, живееш за всички. Това е глава първа в божествената наука.

И след това Арджуна казва: “Сега аз съм Твой ученик, душа отдадена на Теб. Моля Те, напътствай ме!” Всъщност това е шишя-абхиман или отношението на ученика. Едно определение за ученик е, че той се намира под дисциплина. А другото определение за ученик е, че той позволява да бъде научен. Това е готовността да учиш, готовността да добиваш някакво знание. Затова трябва да сме смирени, за да станем истински ученици. В някои храмове в Индия правят входната врата много ниска. Защо? За да се понаведеш мъничко. С вдигната глава и нос навирен в небесата е много трудно да се учи. Затова се казва: перспективен ученик е онзи, който има начина на мислене на ученик.

Тук Арджуна заявява: „Аз съм Твой ученик.” Това е много важно – да заявиш. Думите наистина имат магическа сила. Когато кажеш нещо, това е също като обектът да е пред теб. Думите имат вълшебна мощ. И когато си заявил: „Аз съм Твой ученик,” това е като идеал, проявен пред самия теб.

Но Арджуна дава и втора характеристика: “Отдадена на Теб душа”. Значи, аз не съм ученик по математика, да речем – можем да си мислим, че това също е ученик, обаче не е – истинският ученик е ученик в духовната наука. Защото математиката ще премине, също както всички останали материални занимания, постижения, науки или каквото и да е. Но духовната наука, духовните постижения и духовният живот остават с вас. Така че ние сме ученици ако се грижим да отглеждаме вечния живот, вечните ценности.

И този процес на отдаване дарява криле на бъдещия ученик. Сега вие сте като необработен диамант. Или, по-скоро да кажем, въглен, пред-диамант. Но с малко топлина и малко налягане, от въглена става диамант, нали? На това му се казва трансформация! А отдаването е началото на тази трансформация. От черния въглен се появява прекрасен диамант. Но от това естествено състояние на диаманта, трябва да стигнем до състоянието на брилянт, шлифован диамант. За това е нужно да се приложи определен метод и този метод е процесът на посвещение, наречен дикша. Дикша е такава свещена институция, когато божественото знание и божествената връзка се предават на ученика. Това се сравнява с магически философски камък, при чийто божествен досег обикновеният елемент се превръща в злато. Усещате ли тази промяна по себе си? Това е много съкровен трансцендентален процес. А дори да не чувствате непосредствен ефект, той присъства. Садху, учителите ще ви предадат духовото познание.

[1] Бхагавад Гита 2.7