Archives

Calendar

August 2022
M T W T F S S
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2017 вечер, Рила)

(продължава от предишния петък)

 „От привързаност към еленчето, Махараджа Бхарата лежал с него, вървял с него, къпел се с него и дори ядял с него. Така сърцето му се привързало към елена с оковите на обичта. Когато Махараджа Бхарата искал да отиде в гората за трева куша, цветя, съчки, листа, плодове, корени и вода, той се боял, че кучета, чакали, тигри и други свирепи животни могат да погубят еленчето. Затова винаги го взимал със себе си, навлизайки в гората. Тогава животинчето му изглеждало много привлекателно, заради игривото си детинско поведение. Махараджа Бхарата дори го вдигал и го носел на раменете си от обич. Сърцето му било толкова препълнено с любов към еленчето, че понякога го взимал в скута си, а когато спял – на гръдта си, изпитвайки огромно удоволствие да милва животинчето. Когато Махараджа Бхарата се захванел с обожание на Бога или бил зает с някоя ритуална церемония, още преди да е приключил, от време на време ставал, за да види къде е еленчето. Търсел го докато видел, че еленчето е в безопасност; тогава умът и сърцето му се успокоявали, и той го дарявал с благословиите си, казвайки: „Мъничко мое, бъди щастливо във всичко!” Ако понякога пък не виждал елена, умът му бил много тревожен. Той ставал като скъперник, който, след като е придобил богатство, го е изгубил и е потънал в нещастие. Нямало ли го елена, Бхарата Махарадж тънел в безпокойство и ридаел заради раздялата. Така той напълно затънал в илюзия.”[1]

Това е толкова човешко; такива сме и ние, тази история е за нас. Мисля, че тя много точно описва човешките взаимоотношения. Когато не виждаме свидните на сърцето си, ние се изпълваме с тревога. Разберем ли, че са в безопасност, успокояваме се. Въпреки че сме много крехки, не е ли така? От една малка инфекция, със спокойствието и силите ни е свършено – страдаме силно. По същия начин и безопасността на възлюбените ни е един вид илюзия. Защото всички сме изложени на несигурни събития, които могат да ни сполетят всеки един миг. А вие, като практикуващи майки и бащи, знаете колко нощи сте будували заради сигурността и здравето на децата си. Защото това е естествено! Ние се тревожим, ако нещо не е наред. И сме много щастливи, когато всичко е безопасно. Макар и усещането за безопасност, и усещането за несигурност да са едно и също – илюзия. Те всъщност не са истински. Много са крехки, уязвими. Мисля, че поне по този въпрос можем да се съгласим – много са крехки, могат да се променят всеки миг.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.8.11-15



Leave a Reply