Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.05.2017 вечер, Рила)

(продължава от предишния петък)

 „От привързаност към еленчето, Махараджа Бхарата лежал с него, вървял с него, къпел се с него и дори ядял с него. Така сърцето му се привързало към елена с оковите на обичта. Когато Махараджа Бхарата искал да отиде в гората за трева куша, цветя, съчки, листа, плодове, корени и вода, той се боял, че кучета, чакали, тигри и други свирепи животни могат да погубят еленчето. Затова винаги го взимал със себе си, навлизайки в гората. Тогава животинчето му изглеждало много привлекателно, заради игривото си детинско поведение. Махараджа Бхарата дори го вдигал и го носел на раменете си от обич. Сърцето му било толкова препълнено с любов към еленчето, че понякога го взимал в скута си, а когато спял – на гръдта си, изпитвайки огромно удоволствие да милва животинчето. Когато Махараджа Бхарата се захванел с обожание на Бога или бил зает с някоя ритуална церемония, още преди да е приключил, от време на време ставал, за да види къде е еленчето. Търсел го докато видел, че еленчето е в безопасност; тогава умът и сърцето му се успокоявали, и той го дарявал с благословиите си, казвайки: „Мъничко мое, бъди щастливо във всичко!” Ако понякога пък не виждал елена, умът му бил много тревожен. Той ставал като скъперник, който, след като е придобил богатство, го е изгубил и е потънал в нещастие. Нямало ли го елена, Бхарата Махарадж тънел в безпокойство и ридаел заради раздялата. Така той напълно затънал в илюзия.”[1]

Това е толкова човешко; такива сме и ние, тази история е за нас. Мисля, че тя много точно описва човешките взаимоотношения. Когато не виждаме свидните на сърцето си, ние се изпълваме с тревога. Разберем ли, че са в безопасност, успокояваме се. Въпреки че сме много крехки, не е ли така? От една малка инфекция, със спокойствието и силите ни е свършено – страдаме силно. По същия начин и безопасността на възлюбените ни е един вид илюзия. Защото всички сме изложени на несигурни събития, които могат да ни сполетят всеки един миг. А вие, като практикуващи майки и бащи, знаете колко нощи сте будували заради сигурността и здравето на децата си. Защото това е естествено! Ние се тревожим, ако нещо не е наред. И сме много щастливи, когато всичко е безопасно. Макар и усещането за безопасност, и усещането за несигурност да са едно и също – илюзия. Те всъщност не са истински. Много са крехки, уязвими. Мисля, че поне по този въпрос можем да се съгласим – много са крехки, могат да се променят всеки миг.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.8.11-15