Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Макар „Бхагавад Гита” да е много свещена и възвишена творба, при все това в йерархията на ведическата литература тя съдържа началната, основната информация, която трябва да разберем, за да продължим своето обучение. На практика „Бхагавад Гита” изразява, че има Бог. Това е изключително значимо познание, наука. Защото в Кали-юга всичко ви казва, че вашия бог – ако въобще съществува бог – това сте самите вие, или може би доларите; духовният ви учител е телевизията, слушайте си лекцията всяка вечер часове наред, и т.н. и т.н.. Така че трябва решително да заявим: съществува Бог! Това трябва да разберем от „Бхагавад Гита”: съществува Бог, съществува душата, съществува и връзка помежду им.

Но какъв е Бог? Кой е Той всъщност? Това следва да разберем от „Шримад Бхагаватам” И все пак дори и той не е краят в йерархията на разкритите писания. Коя е следващата фаза? Да, това е „Чайтаня Чаритамрита”, която ще ни разкрие как да бъдем добри бхакти. Това краят ли е? Най-вероятно не, защото съществува „Бхакти Расамрита Синдху”, която е науката за божествените чувства. И мнозина бхакти си мислят: “Това е най-висшето!” Ала в действителност Шрила Рупа Госвами е написал много книги. Заглавието „Бхакти Расамрита Синдху” означава “Океан от чувства на божествена любов” – океан, чувствата към Бога са като океан! Но и този велик океан не е краят на разкритите писания, тъй като „Уджвала Ниламани” идва след „Бхакти Расамрита Синдху”. И тогава можете да си речете: “Уджвала Ниламани” е краят на историята.

Рупа Госвами е шастра-гуру, учителят по отношение на писанията в нашата сампрадая и можем да кажем, че „Уджвала Ниламани” е неговата лебедова песен. Има, обаче, и някои други майстори сред госвамите. Да вземем за пример Рагхунатх дас Госвами. Той е, така да се каже, раса-гуру сред госвамите, учителят по отношение на чувствата. Една от неговите творби е озаглавена “Букет от ридания”. “Вилапа Кусуманджали” гласи заглавието на санскрит. Покажете ми друга религия, в която да има свята книга, наречена “Вилапа Кусуманджали”!

Тогава можем да си речем, че това е краят, че това е най-висшето. Но всъщност, ако посетите самадхито на Санатана Госвами във Вриндавана, ще откриете там малко парче камък, около половин човешки ръст – това е самадхи на шастрите. Самадхи е параклисът, който се строи върху тленните останки. Госвамите са написали някои книги, които са толкова висши, че са ги погребали. Те не са за пред публика.

Така че къде е краят на писанията? Това е пълното отдаване – защото ако отидете в някой параклис, в гробницата на напуснал човек, какво правите? Единствено поднасяте поклоните си. В това самадхи са скрити някои от книгите на госвамите. От това можем да разберем, че целият процес на бхакти, от самото начало до края, е да се отдават почитания.



Leave a Reply