Sharanagati

“Вечна слава на Шри Гоурахари, който е океан от милост! Вечна слава на Теб, сине на Шачидеви, защото Ти си единственият приятел на всички пропаднали души! Вечна слава на Бог Нитянанда и Адвейта Прабху, и вечна слава на всички предани на Бог Чайтаня, начело с Шриваса Тхакура! Преди описах накратко ади-лила [началните забавления], които са разказани подробно от Вриндавана даса Тхакура. Затова съм дал само кратко описание на тези събития, а всичко специфично, което заслужава да бъде разказано, вече е представено в това резюме. Да се разкаже за първоначалните забавления на Шри Чайтаня Махапрабху е невъзможно, ала сега аз искам да спомена най-важните събития и накратко да опиша забавленията, случили се накрая. Ще разкажа съвсем съкратено онези събития, които Вриндавана даса Тхакура подробно е описал в своята книга “Чайтаня Мангала”. Онези случки, обаче, които са значими, по-късно ще разкажа подробно.”[1]

И така, Кришнадас Кавирадж заема много смирена позиция. Имало е много бхакти, които са се опитвали да обобщят забавленията и живота на Чайтаня Махапрабху, и един от тях бил Вриндавана даса Тхакура, който бил много уважавана личност. След него и други започнали да събират и описват историите за Махапрабху, като Лочандас, Кришнадас Кавирадж и други. При все това, всички те зачитали оригиналния сборник, написан от Вриндавана даса Тхакура.

“В действителност, упълномощеният съставител на забавленията на Шри Чайтаня Махапрабху е Вриндавана даса Тхакура, инкарнацията на Вясадева. Единствено по негова заръка аз се опитвам да предъвквам остатъците от храната, която той е оставил. Поставяйки лотосовите му нозе върху главата си с голяма преданост, сега ще опиша накратко последните забавления на Бога.”[2]

И сега следва съкратено описание на дейностите на Махапрабху. “В продължение на двадесет и четири години Бог Шри Чайтаня Махапрабху живя у дома си, и забавленията, които извършваше през този период, се наричат ади-лила. В края на двадесет и четвъртата си година, през месец Магха, при нарастващата луна, Богът прие ордена на отречението, санняса. След като прие санняса, Богът остана в този материален свят още двадесет и четири години. В този период забавленията, които извършваше, се наричат шеша-лила, или забавленията, случили се накрая. Последните забавления на Бога, случили се през вторите Му двадесет и четири години, са наречени мадхя [средни] и антя [последни]. Всички преданоотдадени на Бога познават забавленията Му съобразно тези подразделения. Шест от последните двадесет и четири години Шри Чайтаня Махапрабху пътуваше из цяла Индия, от Джаганнатха Пури до Бенгал и от Нос Коморин до Вриндавана. Всички забавления, извършени от Бога по тези места, са известни като мадхя-лила, а забавленията, извършени след това, са наречени антя-лила. Така че забавленията на Бога се делят на три периода — ади-лила, мадхя-лила и антя-лила. Сега подробно ще опиша мадхя-лила. Осемнадесет последователни години Шри Чайтаня Махапрабху остана в Джаганнатха Пури и с личното си поведение даваше пример на живите същества в настроението на преданото служене. От тези осемнадесет години в Джаганнатха Пуру, шест Шри Чайтаня Махапрабху прекара с многобройните си преданоотдадени. Танцувайки и пеейки, Той представяше изпълненото с любов служене на Бога.”[3]

И така, от тези периоди виждаме, че Чайтаня Махапрабху е действал по различни начини. Понякога е действал като ученик, друг път като учител; понякога като съпруг и послушен син, друг път като отреченик; понякога като поклонник, пътуващ практически из всички свети места в Индия, друг път като кшетра-санняс, който стои само на едно място и не мърда оттам; понякога напътствайки бхактите като танцува, пее и остава заедно с тях, друг път криейки се в Гамбира и живеейки в пълен екстаз. При все това, има една неизменна черта в живота Му – посветеността към Бог Кришна и дълбоката медитация върху пътя и целта.

Вие също действате различно през различни етапи в живота си. Понякога се държите като ученици, друг път като учители; понякога сме дъщери, друг път майки; понякога си шеф на фирма, друг път – смирен слуга на семейство. Толкова много различни позиции ни се налага да приемаме! При все това, трябва да има една обща, основна точка, която никога да не се променя и това е посветеността към Върховния Бог. Ако сте установили тази точка в ума и сърцето си, можете да ходите където ще, можете да приемате каквато позиция Кришна ви отреди. Ако сте достатъчно силни бих казал дори: можете да поемете каквато и позиция да ви отрежда Мая Деви, защото никога няма да забравите къде принадлежите.