Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2017 вечер, София)

 „Всички ние по повърхността на земното кълбо сме живи същества в различни форми. Някои от нас са подвижни, други неподвижни. Всички се появяваме, пребиваваме известно време, а сетне биваме унищожени, когато тялото отново се смеси с пръстта. Ние до един сме просто различни трансформации на пръстта. Разнообразните тела и способности са просто видоизменения на пръстта, съществуващи само условно, защото всичко израства от пръстта и когато бъде унищожено, отново се смесва с пръстта. С други думи, ние сме просто прах, и прах ще станем. Всеки може да помисли върху това.”[1]

Сериозни думи, но много добра тема за размисъл. Затова ако познаваш едно, знаеш всичко. Ако познаваш себе си би трябвало да можеш да разпознаваш всички. В духовен смисъл да опознаваш себе си не е пътуване в егото, а е свята практика. Ако аз дълбоко разбирам и съм загрижен за себе си, би следвало да съм способен да разбирам и другите. Понеже всеки, всички тела, са взети от пръстта и ще се върнат в пръстта, в този смисъл познавайки едно тяло, един човек, едно живо същество, би трябвало да можем да познаваме всички. Тази характеристика, тази способност ни обединява. И в духовен, и в материален смисъл ние всички произхождаме от един източник и се завръщаме в същия източник. Това е, върху което трябва да се замислим; всички различия са въпрос единствено на пропорция. Но има и друга обща черта, която ни обединява, която е еднаква у всички ни – ние имаме божественото присъствие в сърцата си. Това е вътрешният водач. Единственият въпрос е доколко дълбоко можем да осъзнаем това божествено присъствие и собствената си духовна идентичност. Всичко останало е второстепенно. Няма значение откъде идваш; единственият въпрос е накъде си се запътил.

„Може да се каже, че разнообразието произлиза от самата планета Земя. Но въпреки че в някакъв период от време вселената може да ни се струва реална, в крайна сметка тя не съществува. Първоначално Земята е била създадена от съчетаването на атоми, но тези частици са нетрайни. Всъщност атомът не е причината за вселената, макар и някои философи да мислят така. Не е вярно, че разнообразието в материалния свят е резултат от простото съпоставяне или съчетаване на атоми.”[2]

Тук се говори за извора на съществуването – дали то произхожда от материята или има някакъв друг източник. Колко диво е въображението ви? Можете ли да си представите, че прахта изведнъж започва да чувства? На това му се казва развинтено въображение! В това няма никакъв смисъл по мое разбиране. Не щеш ли, калта започва да образува живот – доста е странно. Много по-правдоподобно е животът да произхожда от живот. Трудно е да си представим как животът идва от материята. Много по-логично е животът да идва от живот. Но тогава откъде идва познанието? Да не би то да произхожда от материята? Моето предположение е, че познанието идва от познание; съзнанието идва от съзнание. Обаче следва и друг въпрос: дали любовта произхожда от материята или не? Ако сме съгласни, че животът не произхожда от материята и че съзнанието не е продукт на материята, тогава нима можем да допуснем, че чувствата, любовта, блаженството са продукт на материята? Аз допускам, че любовта идва от любов.

И така, животът идва от живот, съзнанието идва от съзнание и любовта идва от любов. Това е кратката история на сътворението. Как се е случило всичко? Животът произлиза от живот. Всичко започва от съществуването, от божественото, духовно съществуване. И след това се отразява в материалната равнина. Шрила Прабхупада споменава тук в коментарите, че първият стих на „Бхагаватам” е: джанмадй ася ято – всичко произтича от изначалния извор. Затова ако искаме да разберем това битие, този живот като опитност, е нужно да се свържем с изначалния извор, с най-висшата причина на всички причини. Трябва да стигнем до онази равнина, достигайки която сме постигнали всичко, осъществили сме всичко; и познавайки която, знаем всичко. Това е много специална, много възвишена концепция за разбиране, за възприемане. Не е събиране на данни и информация, а е удар право в целта, улавяне на главното. Обикновено в днешно време ние трупаме информация, ала пропускаме главното. Докато древните прорицатели са били напълно осъзнати за същината и са могли да достигнат до добри заключения по отношение и на външните формалности и детайли. Затова можем да кажем, че мъдростта не е събиране на информация, а познаване на същината. Не е да се трупа информация на парче, а е прозиране на нещо есенциално. По същия начин, ако искаме да разберем вечността, вечното време, вечния живот – това не е нещо съставено от атомни частици време. Вечността не се състои от мигове, тя е съвсем различно измерение. Можете да събирате мигове цял живот; те никога няма да се превърнат във вечност. Ала само щом прекосите океана на материалния начин на мислене и достигнете оттатъшната страна, духовния небосвод, незабавно ще откриете там вечността – като естествен елемент. Така че това е нещо много важно: трябва да търсим онова, познавайки което ще знаем всичко и достигайки което ще сме постигнали всичко.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам”, 5.12.8

[2] „Шримад Бхагаватам”, 5.12.9